Отговори при второто иззвъняване, надявайки се, че не е Виктор.
Не беше той. Беше обаждането, което очакваше.
Връзката продължи не повече от две секунди. Ала тези две секунди я накараха да избухне в плач, когато затвори.
Вече го знаеш. Знаеш го най-сетне.
Плака дълго, свита на две, с телефон в ръка. След като не й останаха повече сълзи, стана и погледна часовника си — разполагаше с малко време преди срещата. Щеше да направи няколко упражнения, да си вземе душ, да хапне нещо… И сетне щеше да пристъпи към сложното решение дали да продължи сама, или да потърси помощ. Беше й хрумнало да се обърне към някого, някого отвън, напълно непосветен, на когото можеше да разкаже нещата подред и да чуе обективното му мнение. Но кой?
Виктор. Да, може би той.
Все пак беше рисковано. И трябваше да разреши сериозен допълнителен проблем: как щеше да му каже, че спешно се нуждае от неговата помощ? По какъв начин щеше да го уведоми?
Преди всичко трябваше да се успокои и да размисли. Интелигентността винаги е била най-доброто й оръжие. Прекалено добре знаеше, че човешкият интелект е по-опасен от ножа в ръката й.
Помисли си, че поне се бе осъществило обаждането, което очакваше от сутринта и което щеше да реши съдбата й оттук насетне.
Почти не бе разпознала гласа — толкова треперливо и несигурно звучеше: като че ли човекът отсреща бе обладан от същия ужас като нея. Ала нямаше и капка съмнение, че това беше обаждането, понеже единствената произнесена от мъжа дума беше точно тази, която тя чакаше:
— Зигзаг.
3
Жизненоважният въпрос, който Виктор Лопера си задаваше в момента, бе дали аеропонните2 му аралии са естествени, или изкуствени екземпляри. На пръв поглед изглеждаше, че са естествени, тъй като ставаше дума за живи организми, истински dizygotheca elegantissima3, които дишаха и поглъщаха светлина и хранителни вещества. Но, от друга страна, природата никога не би била способна да ги възпроизведе с точност. Носеха отпечатъка на човешка ръка и бяха рожби на технологията. Виктор ги държеше вкопани в прозрачна найлонова материя, за да наблюдава удивителните фрактали4 на корените; контролираше температурата, pH и растежа им с електронни инструменти. За да не им позволи да достигнат обичайния метър и половина, използваше специални торове. Поради всичко това въпросните четири аралии с бронзово-сребристи листа и височина, която не надхвърляше петнайсет сантиметра, бяха в голяма степен негови творения. Без него и без съвременната наука никога не биха съществували. Така че въпросът дали бяха дело на природата, беше доста уместен.
Заключи, че да. С всички възможни резерви, но твърдо да. За Виктор въпросът надхвърляше границите на растителния свят. Отговорът беше равнозначен на деклариране на вяра или скептицизъм по отношение на технологията и прогреса. Той беше от онези, които залагаха на науката. Твърдо вярваше, че науката е друга форма на природата и дори нов начин да погледнем на религията в стил Тейяр дьо Шарден5. Жизнеутвърждаващият му оптимизъм се бе зародил в детството, когато бе забелязал как неговият баща, хирург, е в състояние да променя живота и да коригира неговите грешки.
При все това и въпреки че изпитваше възхищение от способностите на баща си, не беше се насочил към „биологическа“ специалност, за разлика от брат си — също хирург, и сестра си, която беше ветеринарен лекар, а беше избрал теоретичната физика. Професиите на брат му и на сестра му му се струваха прекалено напрегнати, а той обичаше спокойствието. Отначало мечтаеше дори да стане професионален шахматист, тъй като проявяваше забележителна надареност в областта на математиката и логиката, ала скоро разбра, че състезанията също са свързани с напрежение. Не че обичаше да не прави нищо, жадуваше за външен покой, за да може да обяви умствена война на енигмите, да разсъждава върху въпроси като този, който го занимаваше в момента, или да се отдава на решаването на сложни главоблъсканици.
Напълни една от аерозолните пръскачки с нов хранителен разтвор, който бе решил да изпробва предимно върху Аралия А. Беше ги разделил в самостоятелни отделения, за да експериментира индивидуално с всяка. Първоначално обмисляше идеята да им даде някакви поетични имена, но впоследствие се спря на първите четири букви от азбуката.
2
Безпочвено отглеждане на растения при използване на хранителни разтвори. При аеропонната култура хранителният разтвор се разпръсква във вид на мъгла (аерозол) върху корените на растенията. — Б.пр.
3
Род вечнозелени декоративни стайни растения с родина Нова Каледония и Полинезия. — Б.пр.
4
От factus — дроб. Безкрайна самоподобна геометрична фигура, където всеки елемент се повтаря в умален мащаб. — Б.пр.
5
Тейяр дьо Шарден — френски учен палеонтолог, антрополог, теолог и философ, който създава еволюционна теория, твърде различна от Дарвиновата. Еволюцията той разбира в смисъла на телеологията, където Божественото начало е скрито в „сърцето на материята“ и насочва нейното развитие. Като целенасочен космически процес, еволюцията представлява развитие на материята и енергията, при което те все повече се усъвършенстват и одухотворяват. — Б.пр.