— Зигзаг е чудовище, Давид — прошепна Виктор.
— Да, чудовище, и то най-страшното — обикновен, нормален човек в даден момент.
— Това е абсурдно! — Виктор нервно се смееше. — Извинявай, но грешиш…
— И на мен ми е трудно да повярвам… — Елиса беше силно впечатлена от разсъжденията на Бланес. — Разбирам мисълта ти, но не вярвам мъчението и болката, които причинява на жертвите… Тази извратена „зараза“, която присъствието му предизвиква… Тези отвратителни кошмари…
Бланес я гледаше втренчено.
— Желания на произволно взет човек в определен, изолиран интервал от време, Елиса.
Тя се замисли. Не можеше да възприеме Зигзаг по този начин. Цялото й тяло се бунтуваше при мисълта, че нейният мъчител, нейният безмилостен палач, съществото, което от години сънуваше и което едва се осмеляваше да погледне, може да е нещо друго, освен Абсолютното зло. Но не откри никакъв пропуск в разсъжденията на Бланес.
— Не, не, не… — отричаше Виктор. Ситният и все по-слаб дъждец пръскаше очилата му. — Ако това, което казваш, е вярно, моралните категории, доброто и злото… какво става с тях? Те се превръщат чисто и просто в зависими от динамиката на съзнанието. Нима не са свързани с нашата най-съкровена същност? — Гласът на Виктор се извисяваше все повече и повече. Елиса се изправи, опасявайки се, че войниците ще ги чуят, но никой не се виждаше наоколо. — Според абсурдната ти идея всеки човек, дори най-добрият съществувал някога, дори… дори… Христос може да бъде чудовище в изолиран отрязък от време…! Даваш ли си сметка какво означава твоето твърдение…? Че всеки би могъл да извърши… това, което видях в прожекционната зала! Това, което видях, Давид… Това, което ти и аз видяхме, че е сторил с онази клета жена… — Лицето му беше изкривено в гримаса на страх и погнуса. Свали очилата си и прокара ръка по лицето си. — Признавам, че си гений — добави по-спокойно, — но твоята област е физиката… Доброто и злото не зависят от хода на времето, Давид. Носим ги заложени в сърцата си, в душите си. Всички сме подвластни на пориви, желания, изкушения… Някои ги овладяват, други им се поддават: в това се състои същността на религията.
— Виктор — прекъсна го Бланес, — искам да кажа, че той може да е всеки. Мога да съм аз. Преди не мислех така. Вътре в себе си смятах, че мога да се изключа от вариантите, породили Зигзаг, понеже знам много добре какво представлявам в същността си, или поне така си мисля… Сега смятам, че никой не може да бъде изключен. Възможните варианти обхващат цялото човечество.
— Дори и така да е — намеси се Елиса, — трябва да открием кой е той. Ако не е бил Жаклин, му остават двайсет и четири часа, докато отново нападне…
— Така е, най-важното сега е да възпрем Зигзаг — съгласи се Бланес. — Трябва да видим различните ракурси на изображението.
— Бих могла да опитам сега — подметна тя.
— Не съм сигурен, че моментът е подходящ…
— Да — каза Виктор. — Докато ме водеха през бараката, се оглеждах: в станцията са останали само двамата войници, заспали в лабораторията на Зилберг, и един на пост в стаята, където държат затворен Картър. — Обърна се към Елиса. — Ако влезеш откъм първата барака, ще можеш да се добереш до залата за управление, без да те видят…
— Ще опитам — каза Елиса. — Картината сигурно вече е изчистена и по-ясна.
— Идвам с теб — предложи Виктор.
Погледнаха Бланес, който се съгласи.
— Добре, аз ще наблюдавам от кухнята да не би Харисън и хората му да се върнат. Трябва да действаме бързо. Когато разберем кой е Зигзаг… ще унищожим всички данни, за да не могат „Игъл“ никога да узнаят какво се е случило.
Тя кимна, разбирайки много добре какво иска да каже: Ще унищожим всичко, включително онзи от нас, който се окаже Зигзаг.
Разделиха се и подчинявайки се на някакъв порив, Бланес я прегърна. След това се отдръпна малко, за да може да я гледа в очите, докато говори:
— Зигзаг е просто грешка, Елиса, сигурен съм. Грешка на хартия, а не злонамерено създание. — Неочаквано той й се усмихна и гласът му й напомни гласа на професора, на когото толкова се бе възхищавала. — Иди и поправи тази проклета грешка веднъж завинаги.
„Сега най-важното е да възпрем Зигзаг“ — Харисън беше напълно съгласен с Бланес по този въпрос. В замяна на това обаче ученият жестоко се лъжеше, когато твърдеше, че не става дума за злонамерено създание.