Разбира се, че беше точно такова. Най-страшното зло, стъпвало някога по земята. Истинският и единствен Дявол.
Стана с известно усилие — годините започваха да му тежат — прибра слушалката в якето си и каза на Юргенс да сгъне малката антена на насочващия се микрофон, с чиято помощ бяха подслушали разговора край палмите от сто метра разстояние. Идеята му да изпрати войниците да претърсват острова, а той да ги чака при станцията с подготвен микрофон, беше дала резултат.
— Неизгодното за нас е, че учените са те — отбеляза, наблюдавайки хармонично оформеното петно, което Елиса представляваше за него в далечината. Облеклото й беше толкова оскъдно, че от точката, където се намираше, му се струваше направо гола. — Но точно в това се състои нашето предимство. Те са учени и следователно — невежи… Бях сигурен, че Бланес ни лъже, за да може да остане с колегите си насаме. Въпреки това измамата му ни свърши добра работа… Добре е войската да е другаде, ние не искаме свидетели, нали така? В края на краищата все още не са ни наредили да ги ликвидираме. Но ние ще го направим. Това ще бъде нашата тайна, Юргенс. Ще поорежем, ще поразчистим… Съгласен ли си?
Юргенс беше съгласен. Харисън се обърна и го погледна. При пристигането в Нуева Нелсон му беше заповядал да се крие и да изчака на плажа, докато настъпи подходящият момент — момента да бъдат пуснати в действие изключителните му способности.
И този момент беше дошъл.
— Ще отидеш в бараките. Ще заобиколиш, за да не те види Бланес, и още сега ще очистиш Бланес и Картър. После ще изчакаме другите двама да получат това, което търсят, и когато това стане, ще убиеш Лопера пред очите на преподавателката. Искам тя да види това. А нея ще затвориш в една от стаите и ще я разпитаме. Нужен ни е докладът. Разполагаме с целия ден до пристигането на делегацията — аз и ти, — за да я накараме да проговори… Ще бъде доста интересно. Утре рано сутринта не трябва да е останал нито един жив учен…
Докато Юргенс бавно се отдалечаваше, за да изпълни заповедта, Харисън си пое дълбоко въздух и се загледа в морето, в разпръскващите се облаци и в слънцето, което си проправяше път с немощни лъчи. За пръв път от много време насам се чувстваше щастлив.
С Юргенс до себе си не се страхуваше дори и от Зигзаг.
IX.
Зигзаг
Господи, какво направихме?
33
160 секунди.
Лежеше по гръб. От време на време отваряше очи и виждаше светлината да прониква все повече и повече през мръсното прозорче, обвита в отслабващия ромон на дъжда. По негови пресмятания трябва да беше около десет сутринта, но не можеше да бъде сигурен, защото часовникът-компютър нямаше батерия — беше я извадил предната нощ.
Жалък глупак.
Бяха го затворили в една от стаите в третата барака и го охраняваше някакъв войник — можеше да види ръба на каската през малкия отвор на вратата. Чувстваше се толкова добре, колкото му позволяваха обстоятелствата след „приветствията“, адресирани към него при ареста (носът и устата му кървяха). Бяха го арестували двама млади войници, по-слисани и от него, в прожекционната зала, докато учените неистово крещяха. Естествено, че той веднага се беше предал.
Сега Пол Картър си задаваше въпроси, свързани с бъдещето.
Не си правеше никакви илюзии: знаеше, че рано или късно Харисън ще го убие. Ако извадеше късмет, разбира се. Ако ли пък не — тази работа щеше да свърши Зигзаг. Въпросът не беше какво, а как и кога.
Хрумна му, че няма да е зле да начертае някакъв план, защото ако се чувстваше способен да понесе смъртта, която щеше да му отреди Харисън, нещата със Зигзаг съвсем не стояха така.
Смяташе, че през живота си е видял всичко, което едно човешко същество може да стори на друго, и знаеше, че възможностите са повече, отколкото злите помисли. Въпреки това Зигзаг надхвърляше всички граници, всякакъв предишен негов опит.
Не беше излъгал Харисън, когато той го попита за Зигзаг — не знаеше по-голямата част от нещата, свързани с него. Колкото и внимателно да беше слушал обясненията на Бланес, раздвояване и енергии му звучаха като есперанто; единствено учените можеха да разбират това, което бяха създали. Не беше излъгал и когато каза, че е извършил предателство спрямо „Игъл“ от страх: ако някой си мислеше, че типове като него са лишени от чувство за страх, и то дори огромен страх, се мамеха.