Обонянието.
Кухнята беше малка и мирисът на прегорял кабел още не бе изчезнал. Нападението на Зигзаг срещу клетата Жаклин беше овъглило връзките на електроуредите с мрежата — той ги бе видял с очите си, докато пишеше бележката за Елиса и Виктор върху салфетката…
Отклони поглед от прозореца и загледа кабелите.
Да, ето кое било.
Зигзаг беше изтеглил енергия от уреди, които не само че не работеха, но и не получаваха електричество. Картър и той самият бяха изключили електрозахранването в онази част, но Зигзаг беше „изсмукал“ енергията подобно на вакуум в колба, изтеглящ газ от съседен съд. Доколкото той знаеше, Зигзаг за пръв път беше направил това. То беше все едно да изтеглиш енергия от лампа без батерия.
Умът му се плъзна стремително, подобно на опитен скиор, по склон от изчисления. Щом се беше научил да използва потенциалната енергия на изключени уреди, тогава…
Четири хеликоптера. Два генератора. Пушки, пистолети. Радиостанции, телефони, компютри. Военно оборудване…
Мили Боже.
Ледена пот го обля от главата до петите. Ако не грешеше, те се намираха в смъртоносен капан. Целият остров представляваше капан. Зигзаг беше способен да изтегли енергия почти от всичко, така че какво би го възпряло? Щеше да се появява все по-често и периметърът на действие щеше да нараства все повече и повече, може би на километри разстояние, а това на свой ред щеше да изисква все повече приток на енергия… Откъде щеше да я извлича тогава?
Телата. Живите същества. Всяко живо същество е една батерия. Произвеждаме енергия. Зигзаг ще я използва, когато зоната му се разпростре и отслабне. Това означава…
Означаваше, че следващата му атака може да настъпи след броени минути. Щеше да бъде ред на Елиса, Картър или на него самия, но и останалите живи същества на острова щяха да загинат. Изведнъж тази математическа възможност му се стори напълно реална. Ако той беше прав, не само те, но и всички, които в този момент се намираха на Нуева Нелсон, бяха в опасност. Трябваше да предупреди Елиса, но трябваше също да говори с Харисън. Трябваше…
— Професоре — някакъв непознат, сподавен глас.
Обърна се и видя смъртта върху лицето на мъжа, който бе насочил към него дулото на пистолет със заглушител. Не, сега не. Преди това трябва да ви кажа…
— Чуйте ме…! — възкликна, вдигайки ръце. — Чуйте, трябва да…!
Бланес с радост посрещна куршума в гърдите си. Това му даде възможност да помисли още миг. Забрави за болката и страха, затвори очи и видя малкото си братче, което го очакваше в края на мрака. Забърза към него сигурен, че от устните му ще чуе отговора на Голямата тайна на живота.
100 секунди.
— Резолюцията вече е приемлива — каза Елиса и качи първото изображение.
Застанал прав зад нея, леко приведен над рамото й, Виктор наблюдаваше екрана. Всеки един от тях чуваше дишането на другия заедно със своето в напрегнат, задъхан дует. На екрана доста ясно се появи силуетът на седналия пред компютъра Рик с липсващи части поради Времето на Планк.
— Боже мой — възкликна Виктор зад гърба й.
Предметите също се очертаваха ясно. А онзи детайл…
Онази дребна подробност, която тя така и не успяваше да определи и която толкова я нервираше, биеше на очи повече от всякога.
Изведнъж й се стори, че знае какво е това.
— Контролните индикатори… — Посочи екрана. — Погледни тази линия от светлини. На нашата конзола те не светят, виждаш ли? — Показа към една поредица от малки четириъгълници на екрана. — Това са детекторите за приемане на телеметрични изображения… Това съм забелязала преди малко. Рик е направил нещо по-различно този път — използвал е предаване чрез спътник…
— От Нуева Нелсон? Но защо?
— Нямам представа.
Елиса си каза, че това е абсурдно. Защо да си усложнява живота с телеметрично изображение на острова при разтваряне на струни от близкото минало, след като има на разположение десетки снимки, пряко заснети с видеокамера? Имаше едно-единствено възможно обяснение.
Изображението, което го е интересувало, не е произлизало от Нуева Нелсон.
Но тогава откъде?
За миг паниката я вцепени. Възможностите за време и място бяха почти неограничени в рамките на близкото минало и това означаваше, че лицето, дало живот на Зигзаг, можеше да се намира където и да е на планетата.