— Подобно на струна… — замислено повтори Малдонадо.
— Да, много фини, защото единственото им измерение е тяхната дължина. Но имат едно необикновено свойство.
— Елиса вдигна ръце, държейки салфетката между тях, така че прегънатата част да е пред очите на Малдонадо. — Кажи ми какво виждаш.
— Салфетка.
— Това е големият проблем в мисленето на журналистите — предоверяват се на привидностите. — Елиса подигравателно се усмихна. — Забрави какво мислиш, че е това. Кажи ми просто какво ти се струва, че виждаш.
Малдонадо притвори очи, загледан във финия ръб, който Елиса му показваше.
— Еее… една линия… една права.
— Чудесно. От твоя гледна точка би могло да бъде струна, нали? Нишка. Теорията гласи, че струните, които образуват материята, приличат на струни само от определена перспектива… Но погледнати от друг ъгъл… — Елиса обърна салфетката пред очите на Малдонадо и му показа правоъгълника от горната страна — крият други измерения и ако ние съумеем да ги открием или да ги „отворим“ — разгъна изцяло салфетката, превръщайки я в квадрат, — бихме могли да видим още много други измерения.
— Колко хитро. — Малдонадо имаше вид на силно впечатлен или може би много добре се преструваше. — И тези измерения открити ли са вече?
— Ни най-малко — отвърна Елиса, смачквайки салфетката и пъхайки я в чашата. — За да се „разтвори“ една субатомна струна, са необходими машини, с които още не разполагаме — изключително мощни ускорители на частици… Ала тук се намесват Бланес и неговата теория. Според Бланес съществуват струни, които могат да бъдат „разтворени“ при ниски стойности на енергията — струните на времето. Бланес доказва математически, че времето, подобно на всяка друга материя, е изградено от струни. Времевите струни могат да се отворят със сегашните ускорители. Но работата е в това, че е извънредно трудно да се проведе подобен експеримент.
С една дума, преведено на езика на практиката… — Малдонадо пишеше като обезумял. — Нима това би означавало връщане във времето? Пътешествие в миналото?
— Не, пътешествията в миналото са чиста фантастика. Те са невъзможни заради основните закони на физиката. Съжалявам, не е възможно връщане назад. Времето може да върви само напред, към бъдещето. Но ако теорията на Бланес е вярна, би се открила друга възможност… Бихме могли да отворим времевите струни, за да видим миналото.
— Да видим миналото? Искаш да кажеш… да видим Наполеон, Юлий Цезар? Това вече наистина звучи като научна фантастика, колежке.
— Грешиш, това вече е напълно възможно. — Тя го погледна развеселена. — Не само възможно, а и нормално. Виждаме далечното минало всеки ден.
— Искаш да кажеш в старите филми, на снимки…
— Не, ето в този момент ние го виждаме. — Засмя се като видя изражението му. — Сериозно. Да се хванем ли на бас?
Малдонадо се огледа.
— Дявол го взел, има преподаватели, дето са вече изкуфели дядковци, но ти… — Елиса се смееше и клатеше отрицателно глава. — Ти сериозно ли говориш?
Вдигна поглед и Малдонадо последва примера й. Беше се стъмнило. Стъклен похлупак блещукаше в тъмното небе.
— Светлината на тези звезди пътува милиони години, докато стигне до Земята — обясни тя. — Те може вече да не съществуват, но ние ще продължим да ги виждаме още дълго време… Всеки път, щом погледнем нощното небе, ние се връщаме с милиони години назад. Можем да пътуваме във времето, само като се покажем през прозореца.
За известно време никой от двамата не проговори. Звуците и светлините от празненството бяха престанали да съществуват за Елиса, която съзерцаваше с много по-голям интерес грандиозната тишина на подобния на храм небосвод, който се разкриваше над нея. Когато сведе очи и погледна Малдонадо, разбра, че и той е почувствал същото.
— Физиката е красива — прошепна тихо тя.
— Както и много други неща — отвърна Малдонадо, гледайки я.
Продължиха с въпросите, макар и със забавено темпо.
После той й предложи да прекъснат и да хапнат и тя не се възпротиви (беше станало късно и усещаше глад). Малдонадо леко се изправи и тръгна към бара.
Докато го чакаше, Елиса разсеяно гледаше наоколо си. Последните отблясъци от празненството догаряха в топлата лятна нощ; звучеше стара песен на Умберто Тоци и тук-там групи от преподаватели и студенти оживено разговаряха на светлината на запалените фенери.