С две широки крачки Бланес се приближи до апарата за прожектиране на диапозитиви и го включи. На екрана се появиха три букви и една цифра.
— Тук имаме E=mс2, това вероятно е най-известното физическо уравнение на всички времена, относителната енергия на една частица в покой.
Смени картината. Появи се черно-бяла снимка на дете от жълтата раса, от лявата страна на чието тяло кожата беше напълно одрана. Зад липсващата буза се виждаха зъбите. Чуха се коментари, изречени шепнешком. Някой промърмори: „Господи“; Елиса не помръдваше — гледаше потресена ужасяващия образ.
— Това — каза Бланес спокойно — също е E=mс2, както прекрасно знаят във всички японски университети.
Изключи апарата и застана пред класа.
— Можех да ви покажа някое от уравненията на Максуел12 и светлината от електрическата лампа над операционна маса, на която лекуват болен, или пък вълновото уравнение на Шрьодингер13 и мобилния телефон, е чиято помощ пристига лекар и спасява живота на агонизиращо дете. Но аз избрах да ви дам пример с Хирошима, който звучи не така оптимистично.
Когато шепотът замря, Бланес продължи:
— Зная какво мислят за нашата професия мнозина физици — не само съвременни и не само лоши: Шрьодингер, Джинс14, Едингтън15, Бор16 са споделяли това мнение. Смятали са, че се занимаваме само със символи. „Сенки“, казвал Шрьодингер. Мислите, че диференциалните уравнения не са действителността. Като слуша някои колеги, човек би помислил, че теоретичната физика е игра, в която се сглобяват къщички от пластмасови елементи. Тази абсурдна идея е добила популярност и днес хората вярват, че изследователите в областта на теоретичната физика сме някакви мечтатели, затворени в кула от слонова кост. Смятат, че нашите игри, нашите къщички нямат нищо общо с ежедневните им проблеми, с техните любими неща, с техните грижи или добруването на техните близки. Но сега ще ви кажа нещо и искам да го запомните като основна идея на нашия курс. Оттук нататък ще изписвам цели дъски с уравнения. Ще започвам от този ъгъл и ще свършвам в онзи и ви уверявам, че доста добре ще оползотворявам пространството, защото пиша с дребен почерк. — Чуха се смехове, но Бланес остана невъзмутим. — И когато свърша, искам да направите следното упражнение — искам да погледнете числата, всички онези числа и гръцки букви на дъската, и да си повторите няколко пъти наум: „Те са действителността, те са действителността…“
Елиса преглътна. Бланес добави: — Физическите уравнения са ключът към нашето щастие, нашият ужас, нашият живот и нашата смърт. Не забравяйте това. Никога.
С един скок се озова на подиума, прибра екрана, навивайки го нагоре, взе парче тебешир и захвана да пише цифри в горния ъгъл на дъската, както беше обещал. До края на часа не проговори за нищо друго, освен за сложни абстракции от некомутативната алгебра и висшата топология17.
Давид Бланес беше на четирийсет и три години, висок и в добра форма. Посивялата му коса започваше да редее, но плешивините отпред на темето го правеха интересен. Елиса забеляза и други детайли, които не се виждаха ясно в многобройните негови снимки, които бе гледала: онзи особен начин, по който притваряше клепачи, когато се загледаше втренчено в нещо; кожата по бузите, носеща белези от младежко акне; носа, който в профил доста комично стърчеше напред… По свой начин Бланес беше привлекателен, но само „по свой начин“, както толкова други мъже, които не дължат своята известност на чара си. Облеклото му беше смешно — беше екипиран като пътешественик-изследовател: с маскировъчно яке, широки панталони, пристегнати на глезена, и боти. Гласът му беше дрезгав и тих, несъответстващ на телосложението му, но излъчваше властност, някакво желание да всява безпокойство. „Вероятно това е неговият начин да се брани“ — реши Елиса.
Това, което Елиса бе разказала на Малдонадо предния ден, беше напълно вярно и сега можеше да се увери в това — характерът на Бланес беше наистина „специален“ в сравнение с този на други велики представители на неговата професия. Но беше вярно също така, че на него му се бе наложило да се изправя срещу много повече неразбиране и несправедливости, отколкото други. На първо място беше испанец, а за амбициозен физик (тя прекрасно знаеше това, както и всичките й колеги) това обстоятелство представляваше любопитно изключение и сериозен недостатък не поради каквато и да било дискриминация, а заради тъжното състояние на тази наука в Испания. Спорадичните си постижения испанските физици бяха постигнали извън страната си.
12
Джеймс Кларк Максуел (1831–1879) — шотландски физик и математик. Най-големият му принос е първият успешен опит за обединяване на две различни сили и взаимодействия — електричество и магнетизъм, в една единна теория на електромагнитните взаимодействия, в основата на която са законите на Гаус, Ампер и Фарадей. Така се ражда класическата електродинамика. Максуел успява да направи това по много елегантен начин с 4 уравнения, които днес са известни като уравнения на Максуел. — Б.пр.
13
Ервин Шрьодингер (1887–1961) — австрийски физик с голям принос за развитието на квантовата механика, по-специално с нареченото на негово име уравнение на Шрьодингер, за което е удостоен с Нобелова награда за физика през 1933 г. — Б.пр.
14
Джеймс Джинс (1877–1946) — английски математик, физик и астроном, който се занимава с проблемите на космогонията и еволюцията на звездите. — Б.пр.
15
Артър Едингтън (1882–1944) — британски астроном, автор на първия изчерпателен трактат върху общата теория на относителността. — Б.пр.
16
Нилс Бор (1885–1962) — датски физик със значителен принос към теорията за структурата на атома и към квантовата механика. — Б.пр.
17
Τопология (от гр. топос — място, логос — наука) е математика на деформациите. Тя изследва начините, по които фигурите се деформират, без да променят основните си елементи. — Б.пр.