6
Срещата бе в събота следобед в неизвестно за нея кафене близо до улица „Аточа“. „Ще ти хареса“, беше я уверил Малдонадо.
И не грешеше. Кафенето беше спокойно, с боядисани в тъмен цвят стени; приличаше донякъде на театър поради една червена завеса при бара. Тя беше очарована.
Малдонадо я чакаше, седнал на една от малкото заети маси. Елиса не можеше да отрече, че много се радва да го види след изминалата тъжна седмица.
— Вчера няколко пъти ти се обаждах у вас, някой вдигаше и после прекъсваше — каза й Малдонадо.
— Имаше повреда в линията. Вече я поправиха.
От телефонната компания им бяха казали, че става дума за „авария в системата“, но според Елиса този, който действително преживя „авария в системата“ беше майка й, която направо побесня и с премерен тон, малко по-силен от обичайния, заплаши да ги даде под съд за нанесени вреди и щети („Имам високопоставени клиенти, които са свикнали да ме търсят вкъщи, нямате си представа…“). Увериха я, че сутринта в събота ще пратят техници, за да прегледат линията и да отстранят повредата и го сториха. Едва тогава Марта Моранде се успокои.
Поръча си кока-кола light и се загледа, забавлявайки се, в Малдонадо, който взе да вади листове хартия от раницата си.
— Пак ли въпросчета? — пошегува се тя.
— Да. Ти не искаш ли?
Тя побърза да отвърне, че напротив, понеже долови неговата сериозност.
— Знам, че е досадно — извини се той, — но такъв ми е занаятът, какво да се прави, и съм ти страшно благодарен, че ми помагаш, малката. Добрата журналистика се нрави с търпеливо събирана информация — добави с тон на засегнато достойнство, който я изненада.
— Разбира се, извинявай…
Сгафих, си каза, но почти стеснителната усмивка на Малдонадо успя да разсее угризенията й.
— Не, ти извинявай. Изнервен съм, защото курсът приключва и трябва да предам репортажа възможно най-скоро.
— Хайде тогава. Да не губим повече време. Питай каквото искаш. Аз съм на твое разположение.
При все това в началото напрежението продължи. Той я питаше механично за свободното й време, а тя отговаряше сковано, като на устен изпит. Елиса разбра, че и двамата са объркани, тъй като този път беше съвсем различно от вечерта на тържеството. В този момент Малдонадо се поинтересува от спортовете, с които тя се занимаваше, и нещата се промениха. Елиса отговори, че практикува всичко, което можеше, и това беше самата истина: вдигане на тежести, плуване, аеробика… Малдонадо я загледа.
— Сега си обяснявам откъде вадиш тая фигура.
— Какво й е на фигурата ми? — усмихна се тя.
— Ами перфектна е за физичка.
— Какъв лош и банален комплимент.
— Ти сама си го изпроси.
Сетне заговориха за детството й. Тя му разказа, че била самотно дете, което се уповавало изцяло на въображението си за забавления и игри. Не беше имала друг изход, тъй като родителите й не поискали да имат второ дете и се занимавали по-скоро със собствените си търсения, отколкото с нея. Баща й („и той се казваше Хавиер, като теб“) беше избрал да стане физик във времена, „още по-лоши“ от днешните. Елиса го беше запомнила като вежлив мъж с гъста тъмна брада и това беше почти всичко. Бе прекарал част от живота си в Англия и САЩ, изследвайки „слабото взаимодействие“, което било модна тема през седемдесетте години в теоретичната физика — силата, която прави така, че определени атоми да се откъсват.
— Много време посветил на изучаването на явление, познато като „нарушаване на CP-симетрията от каон“…18 Не прави такава физиономия, ако обичаш… — Елиса се разсмя.
— Не, не — възрази Малдонадо. — Аз само слушам и записвам.
— „Каон“ с „к“ — Елиса посочи листа, където Малдонадо си водеше записки.
Все повече и повече се развеселяваше. За нещастие, наложи се да говори и за майка си. Марта Моранде — жена в зряла възраст, привлекателна, магнетична, собственичка и управителка на Пикарда. В Пикарда ще откриеш собствената си красота.
Трудно й беше да говори за майка си, без да изгуби нотката на забавление.
— Произлиза от семейство, свикнало с пари и с пътешествия. Кълна ти се, че и досега се питам какво е намерил баща ми в такова същество… Всъщност сигурна съм, че той… Че баща ми не би допуснал да раста толкова самотна, ако майка ми беше друг човек. Тя непрекъснато повтаряше, че трябва да се наслаждава на живота, че не може да живее затворена само заради факта, че се е омъжила за „мозък“. Така го наричаше. Понякога дори и пред мен. „Днес пристига мозъкът“ — съобщаваше. — Малдонадо бе престанал да пише. Слушаше я много сериозен. — Смятам, че баща ми не е искал да си усложнява живота с развод. Освен това в семейството му винаги са били ревностни католици. Задоволяваше се да не й обръща внимание и да оставя майка ми да „живее“. — Елиса погледна към масата и се усмихна. — Признавам, че реших да уча физика, за да разочаровам майка си, която настояваше да запиша икономика и бизнес, за да управлявам нейния козметичен салон. И как само я разочаровах. Направо я съсипах. Престана да ми говори и се възползва от поредното отсъствие на баща ми, за да се премести да живее в своя вила край Валенсия. Останах сама в Мадрид с родителите на баща си. Щом разбра това, той се върна и ми каза, че никога няма да ме изостави. Не му повярвах. Една седмица по-късно отиде да се срещне с майка ми във Валенсия, за да сключат примирие. На връщане туристически автобус, управляван от пиян шофьор, го блъснал. И така свърши всичко.
18
През 1964 г. в лабораторията в Брукхейвън, САЩ, Джеймс Кронин и Вал Фрич откриват асиметрия в поведението на неутралния каон, който е вид елементарна частица, и неговата античастица. Тази асиметрия представлява нарушение на CP-симетрията и досега остава една от най-големите загадки във физиката на елементарните частици. — Б.пр.