Понякога й се струваше, че изпитва завист. Всъщност не. Това, което изпитвам, е празнота. Като че са ми изпуснали въздуха. Сякаш съм била подготвена за непосилен маратон, а не са ме допуснали до състезанието. Очевидно беше, че Бланес вече е решил кого да вземе със себе си в Цюрих. Не й оставаше нищо друго, освен да се помъчи да научи максимално много за онази прекрасна теория и да си постави други цели в професионалното си бъдеще.
Запита се дали си струва да разкаже всичко това на Малдонадо, ала реши, че вече му е казала достатъчно за тази вечер.
— Ами — отвърна — той е великолепен преподавател.
— Все още ли имаш желание да си правиш дипломната работа при него?
Поколеба се, преди да отговори. Едно прекалено ентусиазирано „да“ би било равносилно на лъжа, категоричното „не“ също не би било вярно. „Емоциите — помисли Елиса — са много сходни с квантовата несигурност.“ На глас изрече:
— Разбира се. — Точно така, с известен хлад в тона. Остави истинските си желания да витаят във въздуха.
Бяха прекосили площада близо до статуята с мечето и дървото. Малдонадо й предложи да се отбият в сладоледена къща, за да задоволи една от малкото си — според самия него — слабости: сладолед с ядки и карамел. Тя се засмя на тона му на капризно хлапе, докато го купуваше, и още повече на очевидното удоволствие, с което го излапа. Докато вкусваше от лакомството спрял насред площада, Малдонадо й предложи да вечерят в някой китайски ресторант. Елиса мигом прие, зарадвана, че за него вечерта не беше приключила.
В този миг съвсем случайно забеляза мъжа.
Стоеше прав на входа на сладоледената къща. Имаше прошарени коси и посивял мустак. Държеше фунийка и от време на време отхапваше от нея. Не приличаше толкова на втория, колкото на първия. Всъщност изглеждаше като да бе брат на мъжа от тържеството. Може би беше — нямаше как да не приеме това — същият мъж от тържеството, но различно облечен.
Ала не — грешеше. Сега забеляза, че този тук имаше доста по-къдрава коса и беше по-слаб. Не беше същият човек.
За миг помисли: Няма нищо, никак не е странно. Той прилича, чисто и просто, на други мъже, които също са ме гледали. Но като че ли вратите на нейния разум рязко се отвориха и ирационални мисли се промъкнаха, изпочупвайки всичко и всявайки смут, подобно на гости, надрусани с кокаин до козирката. Трима хем различни, хем приличащи си мъже. Трима мъже, които ме наблюдават.
— Какво ти е? — попита Малдонадо.
Не можеше повече да се преструва. Трябваше да каже нещо.
— Онзи мъж.
— Какъв мъж?
Когато Малдонадо се обърна, мъжът си бършеше ръцете със салфетка и вече не гледаше Елиса.
Онзи до сладоледената къща, с тъмносиньото поло. Гледаше ме странно… — Дразнеше се, че Малдонадо щеше да помисли, че има халюцинации, ала вече не можеше да спре. — Прилича много на друг мъж, когото видях вечерта на празненството в „Алигиери“ и който също ме наблюдаваше… Може и да е същият.
Ама ти сериозно ли? — възкликна Малдонадо.
В този миг мъжът се обърна и се отдалечи към „Алкала“20.
— Не знам, сякаш ме шпионираше. — Опита да се засмее на собствените си думи, но откри, че не успява. Малдонадо също не се засмя. — Може и да греша…
Той предложи да отидат до някой спокоен бар и там да поговорят. Но наблизо нямаше нито един тих бар, а Елиса беше прекалено напрегната, за да върви дълго. Решиха да влязат в китайския ресторант, където смятаха да вечерят — все още нямаше много хора.
А сега ми разкажи най-подробно какво се е случило онази вечер — подкани я Малдонадо, щом се настаниха на една уединена маса. Изслуша я внимателно и после я помоли да опише подробно мъжа от тържеството. Но сетне я прекъсна, преди да е свършила. — Почакай. Сега се сещам. Прошарени коси, мустаци… Казва се Еспалса и преподава статистика в „Алигиери“. Изнасял ми е семинари по социологическа статистика, но го познавам главно, защото е член на Асоциацията на преподавателите, а аз членувах в Асоциацията на студентите. — Спря за малко и доби онова дяволито изражение, което й допадаше. Разведен е и има славата на дърт коцкар. Има навик да оглежда по този начин всички красиви студентки. Положително лигите му са потекли, като те е видял…