Неочаквано я обзе желание да се смее.
— Знаеш ли какво стана онази вечер? Когато ме остави пред къщи, забелязах втори мустакат, който ме наблюдаваше… — Малдонадо ококори очи в комичен жест. — А мъжът днес също беше с мустак!
— Истинска… конспирация от мустакати! — прошепна той разтревожено. — Сега разбирам!
Елиса избухна в смях. Как можеше да бъде такава глупачка. Всичко имаше едно-единствено обяснение: около завършването и изпитите покрай курса на Бланес нервите й се бяха опънали до краен предел. Смя се, докато в очите й не се появиха сълзи. Изведнъж видя как изражението на Малдонадо се променя, докато гледаше нещо зад гърба й.
— Боже господи! — възкликна уплашено той. — Сервитьорът!
Елиса се обърна, като изтриваше сълзите си. Келнерът беше азиатец, но (необичайно за неговата раса, каза си Елиса) гъст черен мустак красеше лицето му. Малдонадо стисна ръката й.
— Още един мустакат! Нещо повече: мустакат китаец!
— Моля те…! — Отново се разсмя. — Престани!
— Да се махаме оттук, бързо! — прошепна Малдонадо.
— Обкръжени сме!
Елиса трябваше да се скрие зад салфетката, когато келнерът дойде.
Когато същата вечер се прибра у дома, споменът за случилото се продължи да я забавлява.
Хавиер Малдонадо беше страхотен. Страхотен, с главни букви. През цялата вечер я беше накарал да се превива от смях с интересни истории за свои преподаватели и колеги, включително за Еспалса и склонността му да се сваля с всяко живо създание, при условие че беше младо и имаше бюст. Слушайки тези обикновени разкази, Елиса се бе усетила като че вдъхва глътка чист въздух след прекалено дълго потапяне в бездънен океан от учебници и уравнения. И за венец, когато й се прииска да се прибира, той сякаш прочете мислите й и мигновено се подчини. Не беше с кола, но я придружи с метрото до „Ретиро“.
Лицето му на „палавник“ остана запечатано в паметта на Елиса, докато слизаше от вагона и на няколко пъти изникваше пред погледа й, докато вървеше към дома си.
Кача си, че няма основание да твърди, че е напреднала особено в отношенията си с Малдонадо, но все пак беше направила няколко стъпки. Вече имаше известен опит, не беше съвсем боса. Едно от предимствата на самотата й беше, че винаги бе живяла, разчитайки на самата себе си. Беше излизала с няколко момчета, особено в началото на следването, и й се струваше, че знае какво й харесва и какво — не. С Малдонадо се очертаваше приятелство, и то напредваше.
И апартамента беше тъмно и тихо. Щом запали лампата в антрето, видя бележка от майка си на листче, залепено за рамката на вратата. „НЯМА ДА СЕ ПРИБЕРА ДОВЕЧЕРА. МОМИЧЕТО ТИ ОСТАВИ ХРАНА В ХЛАДИЛНИКА.“ Момичето беше снажна четирийсет и пет годишна румънка, но майка й наричаше така всички прислужници, които бяха имали. Запали лампата в хола и изгаси тази в антрето, докато се питаше защо майка й винаги трябваше да я информира за очевидното: всяка събота и неделя Марта Моранде не се прибираше и това биваше оповестено дори с обществен отзвук, а понякога се връщаше чак в понеделник. Мнозина господа я канеха да прекара съботата в луксозните им жилища. Сви рамене — изобщо не я интересуваха забежките на майка й.
Угаси лампата в хола и запали тази в дългия коридор. Знаеше, че няма никого: „момичето“ имаше свободен ден в неделя и се възползваше в събота вечер да отиде при сестра си, която живееше в апартамент под наем извън града. Елиса обичаше най-много тези вечери — липсваше досадното присъствие на майка й, а прислужницата, дето си пъхаше носа навсякъде, я нямаше. Цялата къща беше на нейно разположение.
Свърна в коридора и се отправи към стаята си. Неочаквано си спомни за конспирацията от мустакати и се засмя сама на себе си. Сигурно ще заваря някого в стаята си да ме очаква. Или пък да се крие под леглото.
Отвори вратата. Нямаше мустакати на хоризонта. Влезе и заключи след себе си. След кратък размисъл пусна резето.
Стаята й беше нейното укрепление, крепост, място, където учеше и живееше. На няколко пъти се беше опълчвала срещу майка си, за да й попречи да си пъха носа в делата й. От доста време вече тя сама чистеше стаята, оправяше си леглото и сменяше чаршафите. Не желаеше никой да се рови в нейния свят.