Смъкна джинсите си, пусна ги на земята, събу се и включи компютъра. Щеше да прегледа електронната си поща и съобщенията, които стояха непрочетени от предния ден заради телефонната повреда.
Докато отваряше пощата, се запита дали ще прави нещо тази вечер. Със сигурност нямаше да учи — беше много изморена, но още не й се лягаше. Може би щеше да отвори някой от онези файлове с еротични снимки или щеше да влезе в някой форум, или в някой „специален“ сайт. Играта на електронен секс беше се оказала за нея най-бързото и безвредно решение през дългия зимен период на учене. Тази нощ обаче нямаше желание за това.
В пощата намери две непрочетени съобщения. Първото беше от електронно списание по математика. Във второто не беше попълнено полето „Относно“ и имаше символ за прикрепен файл. Не можеше да идентифицира подателя:
mercurio0013@mercuryfriend.net
Работата отдалеч миришеше на вирус. Реши да не го отваря, маркира го и натисна бутона за изтриване. Тогава екранът на компютъра й изгасна.
За момент помисли, че е спрял токът, ала после си даде сметка, че лампата на бюрото свети. Готвеше се да се наведе, за да провери кабелите, когато неочаквано екранът отново се освети и някаква снимка го запълни целия. След няколко секунди на нейно място се появи друга. После още и още.
Елиса застина със зинала уста.
Бяха рисунки в черно и бяло, направени със стара техника, като от художник от началото на века. Сюжетите си приличаха: голи мъже и жени, възседнати от други мъже и жени. Под всяка картина — все същият надпис с червени главни букви: „ХАРЕСВА ЛИ ТИ?“
Остана загледана в този парад, без да може да го спре: клавишите не й се подчиняваха, компютърът работеше под своя собствена команда.
Кучи синове. Беше сигурна, че по някакъв начин и въпреки всички предпазни мерки, са пъхнали вирус в системата. Изведнъж замръзна.
Образите бяха изчезнали, отстъпвайки място на черен екран, където се открояваха, като огромни драскотини, червени главни букви. Успя прекрасно да прочете фразата, преди ново премигване да я запрати в преддверията на информатиката и да се появи страницата с обичайната й електронна поща.
Съобщението се беше изтрило. Сякаш никога не бе съществувало.
Спомни си последните думи и поклати глава.
Не може да се отнася за мен. Това е само реклама.
Думите бяха:
7
Следващия вторник отново получи известие от „mercuryfriend“. Неуспешни останаха всичките й опити да конфигурира пощата си така, че да блокира подателя. Изключи компютъра, но когато рестартира системата, съобщението автоматично се отвори и се появиха подобни изображения и слова, въпреки че вече не ставаше дума за рисунки от началото на века, а за произведения, подбрани от модерното графично изкуство: тела, очертани с аерограф, или триизмерни компютърни репродукции. Всеки път фигурите бяха на мъже или жени, които тичаха с хомот и ботуши, огънати под тежестта на друга фигура върху раменете им. Елиса престана да ги гледа.
Осени я идея. Потърси в мрежата сайта на „mercuryfriend“. Не се изненада, като видя, че достъпът не е ограничен и че веднага започна да се зарежда. На ужасяващ фон в крещящ виолетов цвят светнаха надписи и електронни реклами за барове и клубове с всякакви живописни имена: „Абадон“, „Галиматии“, „Евклид“, „Мистър Х“, „Скорпион“, които обещаваха суперспециални нощни спектакли, момчета и момичета компаньонки, както и размяна на партньори.
Ето какво било. Както беше предполагала, ставаше дума за реклама. По някакъв начин беше подала електронния си адрес на тези мръсници и сега направо я заливаха. Трябваше да потърси начин да се отърве от тях, може би като смени адреса си, но си отдъхна при мисълта, че в съобщението няма нищо лично.
Беше постигнала примирие също и с Клана на мустакатите. Откакто Малдонадо я беше успокоил, изобщо не се сещаше за тях. Или почти никак. Понякога не можеше да не изтръпне леко на улицата при вида на някой мъж с прошарени коси и мустаци. Друг път подушваше подобни индивиди от разстояние. Разбра, че мозъкът й несъзнателно ги търси. Ала не хвана никого да я наблюдава или преследва и в края на седмицата вече беше забравила за това или поне престана да му придава голямо значение.
Имаше за какво друго да мисли.