Въпросът я накара да онемее. Стори й се, че тъкмо е излязла от нещо, приличащо й на кошмар, и някой й доказваше, че е истина. Когато разказа за мъжете с посивели мустаци, Валенте пресилено се изсмя, спирайки пред един светофар.
— При мен бяха просяци. На жаргон се наричат „стръв за заблуда“. Не те следят те в действителност. На практика мисията им е точно противоположна — ти да ги следиш. По филмите често главният герой забелязва, че оня тип, дето се прави, че чете вестник, или пък мъжът, който чака автобуса, го шпионира, но в реалния живот човек вижда единствено „стръвта“. Знам какво говоря — добави и обърна бялото си лице към нея. — Баща ми е експерт по въпросите на сигурността. Казва, че използването на „стръв“ си е чиста психология: ако решиш, че те следи някой с прошарен мустак, мозъкът ти подсъзнателно започва да търси подобни индивиди и пропуска всички останали, които не притежават тази особеност. Сетне се убеждаваш, че това е параноя, преставаш да си нащрек и вече не ти привличат вниманието други странни подробности. А в това време истинските шпиони страхотно се забавляват за твоя сметка. При все че днес като че ли ние им свихме номер.
Тя беше зашеметена. Валенте й разказваше точно такива неща, каквито бе преживяла през последните дни. Готвеше се да попита нещо, когато усети, че колата спира. Валенте бързо беше паркирал до един контейнер. После тръгна надолу по улицата към „Пинтор Росалес“25. Тя се нагоди към темпото му, все още слисана. Нямаше представа накъде вървят (бе попитала, без да получи отговор, а имаше достатъчно сериозни съмнения в себе си, за да повтаря въпроса), но го последва, без да протестира, опитвайки се да сглоби в съзнанието си фантасмагоричните късчета от тази загадка.
— Казваш, че ни следят… Но кой? И защо?
— Не знам със сигурност. — Валенте вървеше с ръце в джобовете и привидно спокоен, но на Елиса й се струваше, че бърза прекалено много, сякаш спокойната отмереност на крачките му представляваше за нея друга разновидност на скоростта. — Чувала ли си за Ешелон?
— Звучи ми познато. Четох нещо преди време. Това е нещо като… система за международно наблюдение, нали?
— Това е най-голямата система за наблюдение в света, скъпа. Баща ми е работил за тях и затова ги познавам. Знаела ли си, че всичко, което говориш по телефона или купуваш с кредитна карта, или търсиш в интернет, се регистрира и се проучва и филтрира от компютри? Всеки един от нас, всеки гражданин на всяка държава е обект на изследване от страна на Ешелон и колкото по-голяма е вероятността да сме опасни, толкова по-внимателно ни проучват те. Ако компютрите решат, че представляваме интерес, отбелязват ни с червена точка и започват да ни следят на сериозно: стръв, микрофони… Всичко по реда си. Това е то Ешелон — световният Биг Брадър. Да пазим задниците си, разсъждават те, да не стане така, че да приседнем на счупено стъкло. Единайсети септември и единайсети март26 ни поставиха всички в положението на Адам и Ева в рая — голи и под контрол. Въпреки това Ешелон е свързан с англосаксонците, най-вече със Съединените щати. Но неотдавна моят баща ми разказа, че в Европа е изникнало нещо подобно, някаква система за наблюдение, която използва тактики, сходни с прилаганите в Ешелон. Може би са те.
— Слушам те и ми се струва… Извинявай, но… За какво им е да ни следят Ешелон или който и да е там друг нас двамата… теб и мен?
— Не знам, точно това се мъча да разбера с твоя помощ. Но имам едно подозрение.
— Какво е то?
— Следят ни, защото сме първите в курса на Бланес.
Елиса не можа да сдържи смеха си. Всеизвестно бе, че надарените студенти по физика си имат своите странности, но при Валенте това беше направо патологично.
— Майтапиш се, нали? — каза тя.
Валенте внезапно спря на тротоара и я погледна. Както обикновено, беше облечен предизвикателно: бели джинси и кремав пуловер с толкова широко деколте, че едно от кокалестите му рамене беше голо. Сламените коси му падаха в очите. Тя долови леко раздразнение в думите му.
— Слушай, малката, организирах тази среща много внимателно. От една седмица ти изпращам онези рисунчици, разчитайки, че си достатъчно умна, за да схванеш посланието. Ако продължаваш да не ми вярваш, проблемът си е твой. Няма да си губя повече времето с теб.
Завъртя се, вдигна юмрук и удари по една врата. Елиса си каза, че живот с Валенте Шарпе би бил всичко друго, освен скучен. Вратата се отвори, като разкри полумрака на един коридор и тъмните черти на някакъв мъж. Валенте прекрачи прага и се обърна към нея.
26
На 11 март 2004 г. в терористичните атентати в мадридското метро загиват 191 души и над 1500 са ранени. — Б.пр.