Джон Стайнбек
Зимата на нашето недоволство
Първа част
Първа глава
Мери Холи се поразбуди от ясното златисто априлско утро, извърна се и видя, че съпругът й я наблюдава, направил жабешка уста с помощта на двете си кутрета.
— Голям смешник си — рече му. — Итън, ти си гениален комик.
— О, госпожице Мишчице, ще се омъжиш ли за мен?
— Наспа ли се, смешко?
— Годината е в деня, а денят е в утрото1.
— Наспал си се, май. Нали помниш, че днес е Разпети петък?
— Гнусните римляни се строяват отсега за Голгота — отвърна той безизразно.
— Не светотатствай. Маруло ще ти разреши ли да затвориш магазина в единайсет?
— Скъпо цветенце, Маруло е католик и ’талианец. Може и изобщо да не се весне. Ще затворя на обяд, докато свърши екзекуцията.
— Говориш като пилигрим. Не е хубаво така.
— Глупости, калинчице. Това ми е по майчина линия. Пиратски приказки. Пък и чиста екзекуция си е било, не си ли съгласна?
— Ама те не са били пирати. Сам ти разправяше, че били китобойци и че имали писмено не знам какво си от Континенталния конгрес.
— Корабите, по които гърмели, ги смятали за пирати. А и самите римски пехотинци са го възприемали като екзекуция.
— Ядосах те. По ми харесваш, когато се правиш на палячо.
— Аз съм си палячо. Всички го знаят.
— Вечно ме объркваш. Имаш пълно право да се гордееш и с двата си рода. Едните — първозаселници, другите — капитани китоловци.
— А те?
— Какво те?
— Щяха ли славните ми предци да се гордеят, ако научеха, че от тях се е пръкнал един проклет продавач в проклет макаронаджийски магазин в града, който навремето са притежавали?
— Но ти не си продавач. По-скоро си управител — водиш счетоводството, разправяш се с банката и поръчваш стоката.
— О, да. А покрай това мета, изхвърлям боклука и се кланям на Маруло. Добре, че не съм котарак, иначе и мишки щях да му ловя.
— Хайде да си правим смешки — обгърна го тя с ръце. — И недей на Разпети петък да ругаеш. Страшно те обичам.
— Окей — каза той след миг. — Всички така разправят. Но не си мисли, че това ти дава право да се въргаляш гола-голеничка с женен мъж.
— Исках да ти кажа за децата.
— Да не са ги опандизили?
— Пак започна с клоунадата. Май най-добре ще е те сами да ти го кажат.
— Слушай, защо не вземеш…
— Марджи Йънг-Хънт и днес ще ми гледа.
— Ти да не си кино, та да те гледа? И коя е тая Марджи Йънг-Хънт? Каква е, та всички момци…
— Ако имах намерение да те ревнувам… Нали си чувал, че когато един мъж се прави, че не забелязва някоя хубава девойка…
— А, за тази Марджи ли става дума? Та каква девойка е тя? Вече два пъти се е омъжвала.
— Вторият се спомина.
— Къде ми е закуската? Ти наистина ли вярваш на тия глупости?
— Е, Марджи все пак позна за брат ми по картите. „Много близък човек“, рече.
— Някой мой много близък човек ще бъде изритан по задника, ако не си го размърда моментално…
— Отивам, отивам. Яйца ли?
— Що не? А защо Разпети петък е празник? Кое му е празничното?
— Хайде пак — каза тя. — Стига си се втелявал.
Кафето бе готово, а яйцата чакаха в купичка с препечени филийки до нея Итън Алън Холи да се промуши и седне на малката масичка до прозореца.
— Много ми е добре — рече. — Та кое му е празничното на Разпети петък, казваш?
— Пролет е — отвърна тя, застанала до печката.
— Пролетен петък ли?
— Сезонът на сенната хрема. Децата да не би да са станали?
— На куково лято. Мързеливи копеленца. Хайде да ги вдигнем и да им хвърлим един як бой.
— Ужасно говориш, когато се правиш на палячо. Ще си идваш ли между дванайсет и три?
— Ъ-ъ.
— Защо?
— Мацки. Вкарвам си ги тайно. Може и на Марджи да й излезе късмета.
— Виж какво, Итън, забранявам ти да говориш така. Марджи ни е добра приятелка. И ризата от гърба си е готова да ти даде.
— Стига, бе. Че откъде има тя тая риза?
— Пак започна като пилигрим.
— Бас държа, на каквото си искаш, че сме рода. И у нея сигурно тече пиратска кръв.
— Престани да се будалкаш. Направила съм ти списък. — Пъхна го във вътрешния му джоб. — Може и множко да ти се стори, но не забравяй, че през Великден има четири неработни дни… И не забравяй двете дузини яйца. Закъсняваш.
— Знам. Току-виж съм ощетил оборота на Маруло с четвърт долар. Защо са ти две дузини?
1
Перифраза на най-известния пасаж от поемата „Пипа минава“ („Pippa Passes“) на английския поет Робърт Браунинг (1812–1889), който гласи: „Годината е в пролетта, а денят е в утрото.“ — Б.пр.