— Да, но не си тукашен.
— Преди двеста години и вие не сте били.
Сега, след като яростта му се бе изцедила, Итън осъзна нещо, което кара човек да се съмнява в постоянството на реалностите извън себе си. Видя как имигрантът, косматкото, зеленчукарят се променя пред очите му, забеляза високото му чело, мощния гърбав нос, хлътналите зли и безстрашни очи, главата, поддържана от възлестите мускули, видя една гордост, тъй дълбока и самоуверена, че можеше да си позволи да се преструва на скромен. Подобни шокиращи открития карат човек да се запита: Ако не съм видял това досега, какво ли още съм пропуснал?
— Не се напъвай да ми говориш с макаронаджийски акцент — каза смирено.
— Добър бизнес. Уча те как се прави бизнес. На шейсет и осем години съм. Жената умря. Артритът! Боли. Искам да ти покажа какво е бизнес. Може и да не се научиш. Има хора — нищо не научават. Банкрутират.
— Не е нужно да ми напилваш, че съм банкрутирал.
— Ето, пак грешно разбираш. Искам да те науча на добър бизнес, та да не банкрутираш повече.
— Да бе, особено когато си нямам собствен бизнес.
— Момче си още.
— Виж какво, Маруло — каза Итън. — На практика сам въртя целия ти магазин. Водя счетоводството, занимавам се с банката, поръчвам доставките. Задържам клиентелата. Имаме редовни купувачи. Ти на това не му ли викаш добър бизнес?
— Добре де — научил си нещо. Вече не си момче. Ядосваш се, като ти викам момче. Какво друго да ти викам? На всички им викам „момче“.
— Опитай да ме наричаш с името ми.
— Не ми звучи дружелюбно. „Момче“ е дружелюбно.
— Но е неуважително.
— Уважително не значи дружелюбно.
Итън се разсмя.
— Един продавач в косматска бакалница задължително трябва да има достойнство — заради жената и децата си. Разбираш ли?
— Фалшименто.
— Разбира се. Ако имах и капка истинско достойнство, нямаше да се замислям по въпроса. Насмалко не забравих нещо, което баща ми ми рече малко преди да се спомине. Че прагът на обидчивостта бил правопропорционален на интелигентността и сигурността. Че думата „копеле“ била обидна само за някой, който не е сигурен коя точно е майка му, но как можеш да обидиш Алберт Айнщайн, например? Той тогава беше още жив. Така че продължавай да ме наричаш момче, ако държиш на това.
— Видя ли, момче? Много по-дружелюбно е.
— Добре де. Какво искаше да ме научиш за бизнеса, което вече не го знам?
— Бизнесът е пари. Парите не са дружелюбни. Ти, момче, изглеждаш прекалено дружелюбен, прекалено добър. Парите не са добри. Парите не другаруват с никого освен с още повече пари.
— Глупости говориш, Маруло. Познавам куп добри, дружелюбни, почтени бизнесмени.
— Докато не правят бизнес, са такива, момче. Някой ден ще го проумееш. Но докато го проумееш, ще стане прекалено късно. Добре се грижиш за магазина, момче, но ако беше твой, сигурно щеше да стигнеш до дружелюбен банкрут. А аз ти давам истински уроци, все едно съм училище. Д’виждане, момче. — Маруло сгъна ръце, излезе забързано през предната врата, щракна я зад себе си и Итън усети тъмнината, обхванала света.
Откъм входната врата се чу остро метално чукане. Итън отмести завесата и извика:
— Затворено е до три.
— Пусни ме да вляза. Искам да говоря с теб.
Непознатият влезе — слаб, вечно млад мъж, който никога не е бил младеж, изискано облечен, с редееща лъскава коса прилепнала към скалпа, весел поглед и нервно поведение.
— Извинявай за безпокойството. Трябва да се чупя от тоя град. Исках да те видя насаме. По едно време ми се стори, че старецът няма да мръдне оттук.
— Маруло ли?
— Да. Наблюдавах от отсрещния тротоар.
Итън огледа безупречните му ръце. На средния пръст на лявата ръка се кипреше златен пръстен с вградено голямо котешко око10.
Непознатият долови погледа.
— Не става дума за обир — каза. — Снощи се запознах с една твоя приятелка.
— Е, и?
— Госпожа Йънг-Хънт. Марджи Йънг-Хънт.
— О?
Итън усещаше как умът на непознатия души нервно наоколо и търси как да се пъхне, как да намери връзка, върху която да изгради взаимоотношението им.
— Добро момиче. Скъса се да те хвали. Затова реших… Казвам се Бигърс. Отговарям за тази територия в „ББД & Д“.
— Ние се зареждаме от „Уейлъндс“.
— Знам. И точно затова съм дошъл. Реших, че може да поискате малко разнообразие. Ние едва сега навлизаме в окръга. Но растем бързо. Правим известни отстъпки, за да пъхнем крак в процепа на вратата. Ако се възползваш, може да се окаже доста изгодно за теб.