Выбрать главу

— По тоя въпрос ще трябва да разговаряш с господин Маруло. Той открай време работи с „Уейлъндс“.

Гласът не се понижи, но тоналността му стана поверителна:

— Нали ти правиш заявките?

— Така е. Господин Маруло страда от артрит, нали разбираш, пък си има и други интереси.

— Ще ви смъкнем леко цените.

— Подозирам, че Маруло вече ги е смъкнал до крайност. По-добре говори с него.

— Точно това исках да избегна. Трябва ми онзи, който прави заявките, а това си ти.

— Най-обикновен продавач съм.

— Заявките се съставят от теб, господин Холи. И мога да ти заделя пет на сто.

— Маруло би приел подобна отстъпка, стига качеството да е гарантирано.

— Ти май не ме разбираш. Нямам работа с Маруло. Става дума за пет процента в брой — без чекове, без разписки, без проблеми с данъчните — просто свежа зеленинка от моята ръка в твоята, а от твоята — в джоба ти.

— Защо не предложиш същата отстъпка на Маруло?

— Имаме договорени цени.

— Добре. А какво ще стане, ако взема петте процента и ги предам на Маруло?

— Явно не познаваш хората като него толкова добре, колкото ги познавам аз. Дадеш ли му парите, той ще почне да се пита колко още не си му предал. Напълно естествено.

Итън сниши глас:

— Ти искаш да измамя своя работодател?

— За каква измама говориш? Той нищо не губи, а ти изкарваш някой и друг долар. Всеки има правото да изкарва пари. Марджи разправя, че си схватлив.

— Мрачен ден е днешният — каза Итън.

— Ни най-малко. Пуснал си завесите. — Душещият мозък долови опасността — мишката, колебаеща се между миризмата на капана и аромата на сиренцето. — Виж какво — рече Бигърс, — помисли си известно време. Виж как можеш да отклониш малко заявки към нас. При следващото ми посещение в окръга ще намина да ти се обадя. Това става веднъж на всеки две седмици. Ето ти визитката ми.

Ръката на Итън не се повдигна. Бигърс остави картичката върху студения тезгях.

— А това тук е за спомен. Даваме го на всеки нов наш приятел. — От външния си джоб извади портфейл — изкусна изработка от кожа на млад тюлен. Постави го до картичката върху белия порцелан. — Красива работа. С отделно място за шофьорска книжка, за кредитни карти.

Итън не отговори.

— Ще намина пак след две седмици — каза Бигърс. — Ти си помисли. Няма начин да не дойда. Имам среща с Марджи. Страхотно момиче, значи.

А след като не последва отговор, продължи:

— Сам ще си отворя. До скоро виждане. — После внезапно се приближи до Итън. — Не бъди глупак. Всички го правят — рече. — Всички! — После се изниза бързо през вратата и я затвори тихо след себе си.

В мрачната тишина Итън долавяше тихото бръмчене на трансформатора на неоновото осветление в хладилния шкаф. Бавно се извърна към подредените едни върху други редици свои слушатели по лавиците.

— А аз ви мислех за свои приятели! Дори пръст не помръднахте в моя защита. Интересчии-миди, интересчии-туршии, интересчии-готови смески за кекс. Край — никакви умилуй повече не ви се полагат. Какво ли щеше да каже свети Франциск, ако го ухапе куче или го окъка птичка? „Благодаря ти господин Куче, грацие танто, синьора Птица?“ — Извърна глава към чукането, тропането и блъскането по задния вход, после притича през склада, докато си мърмореше под носа:

— Да беше отворено, нямаше да има толкова много клиенти.

Джои Морфи влезе, залитайки, сграбчил се за гърлото:

— За Бога — изпъшка. — Подкрепление… или поне една пепси-кола, че кончината си ще срещна от разсъхване. Тука що е толкова тъмно? Да не би и очите ми да пресъхват?

— Пуснал съм завесите. Да не привличат жадни банкери.

Заведе го до хладилния шкаф, извади заскрежена бутилка, отвори я и бръкна за втора.

— И аз ще пийна с теб.

Джой-бой се облегна на осветеното стъкло и изгълта половината шише, преди да го свали от устата си.

— Хей! — възкликна. — Някой си е забравил трезора. — Взе портфейла.

— Малък подарък от агента на „ББД & Д“. Търси да сключи сделка с нас.

— Е, поне не го прави с дребни стотинки. Това тук е висше качество, синко. И то с инициалите ти — златни при това.

— Така ли?

— Не си ли ги видял досега?

— Няма и минута, откакто си тръгна.

Джои отвори прегънатата надве кожа и прехвърли прозрачните пластмасови пликчета за карти.