— Май ще трябва да станеш член на нещо — рече. Бръкна в задния процеп. — Е, това вече е съвсем мило. — С показалеца и средния ръст измъкна чисто нова банкнота от Двадесет долара. — Чул бях, че навлизат, но не знаех, че са с танкове. Такъв спомен си заслужава да го запомниш.
— Тия пари вътре ли бяха?
— Да не смяташ, че аз съм ти ги пробутал?
— Трябва да си поговорим, Джои. Тоя тип ми предложи пет на сто от всички заявки, които им подам.
— Браво, браво! Най-после забогатяваш. Явно не хвърля приказките си на вятъра. Приготви колите да почерпиш. Днес ти е празник.
— Ти какво искаш да кажеш — да приема ли…
— А защо не, след като не влияе на цените? Кой губи?
— И ми рече да не съм казвал на Маруло, щото той щял да реши, че ми плащат още повече.
— Точно така. Какво ти става бе, Холи? Да не си откачил? Сигурно е от това осветление. Виждаш ми се зелен. Аз зелен ли ти изглеждам? Да не възнамеряваш да им откажеш?
— Едва се въздържах да не изритам задника му.
— О, да, така постъпвате вие — ти и динозаврите.
— Каза, че всички така правели.
— Не всекиму се удава тази възможност. Ти си един от малкото късметлии.
— Но не е честно.
— Защо да не е? Кому вреди? Забранено ли е от закона?
— Искаш да кажеш, че ти би приел?
— Да приема ли? Щях да се изправя на задни лапи и да им се моля. В моя бизнес всички пролуки в закона вече са затворени. На практика всяко едно нещо, което можеш да сториш в банката, е противозаконно — освен ако не си й президентът. Изобщо не те разбирам. За какво са всички тези съмнения-притеснения? Ако скубеш пряко батко Алфио, щях да кажа, че не е особено почтено — но в твоя случай не е така. Ти им правиш услуга, те ти отвръщат също с услуга — и то чисто нова, зеленичка. Не бъди глупак. Имаш на ръцете си жена и деца. А отглеждането на деца няма изгледи да поевтинее.
— Май ще е по-добре да си вървиш.
Джои Морфи тресна недовършената бутилка върху тезгяха.
— Господин Холи… по-точно господин Итън Алън Холи — каза с леден глас, — ако ти смяташ, че бих извършил нещо нечестно или бих ти предложил на теб да го извършиш… ами, в такъв случай върви си го начукай.
Джои се отправи гневно към склада.
— Нямах това предвид. Не исках да кажа това. Честна дума, в Бога се кълна, Джои. Просто от сутринта изживях два шока, да не говорим, че и днес е един отвратителен празник — отвратителен.
Морфи направи пауза.
— Какво имаш предвид? О! Да, знам. Наистина знам. Вярваш ли ми, че знам?
— И така е всяка година, още от детството ми, само дето става все по-лошо… може би защото все по-добре разбирам значението му и чувам онези самотни думи „лама савах тани“11.
— Знам, Итън, много добре го знам. Е, вече почти свърши… почти свърши засега, Итън. Просто забрави, че съм си тръгнал напушен, моля те.
Точно в този миг издрънча желязната камбана на пожарната — един-единствен удар.
— Свърши вече — каза Джой-бой. — Край… поне до догодина. — Измъкна се тихичко през склада и затвори тихо задната врата.
Итън вдигна завесите и отново отвори магазина, но търговията не вървеше кой знае колко — няколко дечица за бутилка мляко или за по един хляб, малък агнешки котлет и консерва грах на мис Борчър да си сготви вечеря на котлончето. По улицата просто не вървяха хора. През половината час преди шест, докато Итън се подготвяше да затваря, не влезе жива душа. Беше вече затворил и поел към дома, когато се сети за списъка с продуктите, та се наложи да се върне и да напълни две големи книжни торби, след което пак да заключи. Беше си наумил да слезе долу до залива и да гледа сивите вълни между подпорите на кея, да вдишва аромата на морска вода и да говори на някоя чайка, кацнала върху шамандура с човка срещу вятъра. Сети се за написаното някога от някаква поетеса стихотворение, явно вдъхновена до пощуряване от плавната спирала на полета на чайката. То започваше така: „О, птицо щастлива — кое тъй те развълнува?“ Поетесата явно така и не бе разбрала, а сигурно и не я е интересувало.
Тежките торби с продуктите за празниците го отказа от тези му намерения. Итън пресече уморено главната улица, после се отправи бавно по „Брястова“ към стария дом на рода Холи.
Втора глава
Мери се отлепи от печката и пое едната от големите торби с продукти.
— Толкова неща имам да ти разправям. Нямам търпение.