— Миличко — каза й, — нека те предупредя, умолявам те!
— Ще направиш инвестиция.
— С какво?
— Ами, имах предвид парите от брат ми.
— В никакъв случай — извика той. — Няма и да ги докосна. Те са си твои. И ще си останат твои. Ти ли го измисли това или…
— Тя изобщо не ги спомена. Нито пък картите. Но ти ще вложиш парите през юли, а оттам насетне всичко ще си тръгне по реда си — едно веднага подир другото. Нали много хубаво звучи? Точно така го каза и тя: „Твоят късмет е Итън. Той ще стане много богат човек, може би пръв големец на града.“
— Господ да я убие! Кой й дава това право?
— Итън!
— Знаеш ли какво прави тя? Знаеш ли ти самата какво правиш?
— Знам, че съм добра съпруга, а тя ми е добра приятелка. И не желая да се караме, докато децата слушат. Марджи Йънг е най-добрата ми приятелка. Знам, че не я обичаш. И смятам, че ме ревнуваш от приятелките ми — точно така смятам. Изкарах един чудесен следобед, а ти сега искаш да го развалиш. Никак не си мил. — На Мери й избиха петна по лицето от гняв и разочарование, но и от злоба към този, който подрязваше крилете на мечтите й. — Умираш да седиш насреща ми, господин Умнико, и да скапваш на хората настроението. И си мислиш, че всичко това Марджи сама си го измисля. Пък аз ти казвам, че не е вярно, понеже сама сякох картите три пъти — пък дори да си го измисля, защо й е да го прави, освен ако не иска да е добра, дружелюбна и да ни помогне от малко. Отговори ми на това, господин Умнико! Намери някоя гадна причина.
— Откъде да знам — каза той. — Може да го прави със зъл умисъл. Както си няма нито мъж, нито работа. Може да иска да напакости.
Мери снижи глас и поде заядливо:
— „Зъл умисъл“, казваш. Та ти злия умисъл не би познал дори ако ти удари шамар. Нямаш си представа колко й е трудно на Марджи. Има мъже в града, дето не спират да й вървят по петите. Големи мъже, женени мъже, само шушнат и я кандърдисват — отврат. Понякога направо не знае накъде да се обърне. Затова има нужда от мен — жена приятелка. Какви неща ми е разправяла — един мъж не би им повярвал. Някои от ония например пред хората се преструват, че не им харесва, а после се промъкват в къщата й или й се обаждат и й предлагат срещи — уж набожни мъже, само за морал говорят, а после така постъпват. И ти си седнал да ми говориш за зъл умисъл.
— Спомена ли ти имена?
— Нито едно, което също доказва, че не измисля. Марджи не желае да нарани никого, нищо, че нея я нараняват. Но каза, че нямало да повярвам, ако ми кажела името на един от тях. Щом съм чуела, косата ми щяла да побелее.
Итън пое дълбоко въздух, задържа го, после го изпусна под формата на огромна въздишка.
— За кого ли може да става дума? — продължи Мери. — Каза го така, сякаш се отнася за човек, когото познаваме добре и просто не можем да повярваме.
— Но при определени обстоятелства би споменала името му — промълви Итън.
— Само ако я принудят. Точно така се изрази. Само ако се наложело, да спаси например… честта си или името си… нали ме разбираш. Кой мислиш, че може да е?
— Струва ми се, че се сещам.
— Кажи тогава. Кой е?
— Аз.
Мери зяпна.
— Пак ме будалкаш — рече. — Спра ли да внимавам, и хоп — попадам в капана ти. Е, по-добре да се майтапиш, отколкото да си мрачен.
— Ега ти положението. Човек си признава за блудни грехове с най-добрата приятелка на жена му. И получава единствено подигравки.
— Не е хубаво да говориш така.
— Сигурно човек трябва да отрича. Тогава жена му поне ще му окаже честта да се усъмни в него. Скъпа моя, кълна ти се във всичко свято, че никога не съм се пускал на Марджи Йънг-Хънт нито с думи, нито с дела. Сега ще ми повярваш ли, че съм виновен?
— Ти!
— Значи смяташ, че не съм достатъчно добър, нито достатъчно привлекателен — с други думи, че не мога да се класирам, така ли?
— Обичам шегите. Много добре го знаеш… но с такива работи шега не бива. Дано децата не са се разровили горе из сандъците. Никога не връщат нещата на мястото им.
— Скъпа жено, още един опит ще направя. Една жена, с инициалите М. Й.-Х. ми залага отвсякъде примамки по причини, които само тя знае. И ме грози сериозната опасност да се поддам най-малко на една от тях.
— Защо не мислиш за късмета си? Картите казаха „юли“, и то три пъти — с очите си видях. Ще получиш пари — купища пари. За това си мисли.
— Толкова много ли обичаш парите, пухче?
— Да обичам парите ли? Какво имаш предвид?