Выбрать главу

Внесох кашон доматено пюре, разрязах го с ножа и започнах да редя очарователните нежни консервички по опразнената им лавица.

— Може и да не го знаете, тъй като сте нещо малко чужденци. Парите не само нямат сърце. Лишени са и от чест, и от памет. Задържиш ли ги за известно време, автоматично стават порядъчни. Но недейте си мисли, че клеймя парите. Напротив, възхищавам им се. Господа, позволете ми да ви представя неколцина новодошли в нашата общност. Добре, ще ги подредя тук, до кетчупа. Приветствайте с добре дошли в новия им дом тези мариновани чушки за сандвичи. Родени, нарязани и консервирани в Ню Йорк. Тук с приятелите ми си говорехме за пари. Да вземем едно от най-добрите семейства във вашия край — няма начин да не знаете името! Комай в цял свят е известно. Те например започват да забогатяват, като продават телешко на англичаните, докато страната ни води война с Англия, а парите им, както и самото семейство, са обект на възхищение. Или вземете една друга династия — може би най-великите банкери на всички времена. Основателят й закупил триста пушки от армията. И понеже армията ги изхвърляла заради наличието на опасни дефекти, успял да ги вземе на безценица — някъде към петдесет цента парчето. Скоро след това генерал Фремонт се приготвил да извърши героическия си поход на запад, та купил същите тези пушки — чудо невиждано — за по двайсет долара едната. Никой впоследствие не чул дали не са експлодирали в ръцете на войниците. Та тук става дума именно за пари, които правят пари. Няма значение как се сдобивате с тях, стига да ги докопате и да ги използвате да произведат още. И не ви го казвам с цинизъм. Нашият господар и владетел, Маруло с древноримското име, е напълно прав. Когато става дума за пари, нормалните правила за поведение отиват на кино. А защо аз говоря на вас, бакалските стоки, ли? Вероятно защото сте дискретни. Нито повтаряте чутото, нито клюкарствате. Парите са гнусна и неуместна тема само когато ги имате. Бедните я намират за обаятелна. Но няма ли да се съгласите, че ако някой започне да се интересува активно от парите, би трябвало да има поне някаква представа за тяхното естество, характер и склонности? Боя се, че много малко на брой хора, и то изключително изкусни или стиснати, се интересуват от самите пари. Както и че можете да изритате навън всички онези скръндзи, чието поведение се обуславя от страха.

На пода вече се бе натрупала цяла камара празни кашони. Отнесох ги в склада за почистване и съхранение. Мнозина обичат да си носят покупките в тях, а и „По този начин пестим торбички, момче“, както би казал Маруло.

Пак това „момче“. Вече му свикнах. Желая да ме нарича „момче“, дори да ме смята за „момче“. Докато редях кашоните, някой задумка по предната врата. Хвърлих поглед на стария си голям сребърен железничарски часовник и установих, моля ви се, че за пръв път в живота си не съм отворил в девет на секундата. Ето, че явно бе станало девет и четвърт. Бях се залисал в цялата онази дискусия с бакалските стоки. През армираното стъкло на входа видях, че отвън е Марджи Йънг-Хънт. Дотогава никога не я бях оглеждал подробно, не я бях разглеждал внимателно. И сигурно заради това е направила предсказанието — само за да е сигурна, че знам за съществуването й. Не бива да се променям прекалено бързо.

Отворих вратите със замах.

— Не исках да те притеснявам.

— Аз съм закъснелият.

— Наистина ли?

— Ами, да. Девет мина.

Тя влезе бавно. Дупето й стърчеше назад сладко и закръглено и при всяка стъпка подскачаше плавно — едното нагоре, другото надолу. Отпред беше толкова надарена, че нямаше нужда да ги подчертава. Просто ги имаше. „Парче“, вероятно би я нарекъл Джой-бой, а може би и синът ми Алън също. Аз обаче май за пръв път й обръщах внимание. Правилни черти, леко въздълъг нос, очертани устни, понапълнели напоследък, особено долната. Коси, боядисани в плътен кестенов цвят, какъвто в природата не се среща, но е приятен. Нежна брадичка с дълбок процеп, но с доста мускул по бузите и много широки скули. Очите й явно бяха обект на особени грижи. Имаха онзи цвят, който според светлината се променя от лешник през синьо на стоманеносиво. Беше издръжливо лице, понесло и способно да понесе всичко, дори и насилие, дори юмруци. Очите й се стрелкаха насам-натам — към мен, към стоката, пак към мен. Сигурно е много наблюдателна и много паметлива, рекох си.