— Пак ли се будалкаш?
— Напротив, сериозен съм — до смърт!
— Сигурна съм, че си. Но не можеш да си позволиш да се съмняваш в господин Бейкър… Ами, че той… той…
— Той е просто господин Бейкър. Ще го изслушаме, след което… държа все пак парите да си останат в банката, както досега.
Алън влетя през задната врата така, сякаш го бяха изстреляли с прашка.
— Маруло — рече. — Господин Маруло е отвън. Иска да те види.
— Това пък какво е? — запита настоятелно Мери.
— Ами, покани го да влезе.
— Поканих го вече. Иска да излезеш навън.
— Какво става, Итън? Не можеш да излезеш по халат. Великден е все пак.
— Алън — рекох, кажи на господин Маруло, че не съм се облякъл. Да дойде по-късно, ако обича. Но ако бърза, може да влезе през предния вход, щом иска да ме види насаме.
Алън се втурна навън.
— Нямам представа за какво съм му. Сигурно са обрали магазина.
Алън се втурна обратно.
— Тръгна да влиза отпред.
— Моля те, скъпи, не му позволявай да ти развали закуската, чуваш ли ме?
Прекосих къщата и отворих предната врата. На верандата стоеше Маруло, изтупан за великденската литургия, а за него най-официално облекло означава черен вълнен костюм и голяма златна верижка за джобния му часовника. В едната си ръка държеше черното си бомбе и се усмихваше нервно, като куче в забранена територия.
— Заповядай.
— Не — каза. — Ще бъда кратък. Чух как онзи ти е предложил комисиона.
— Е, и?
— Разбрах, че си го изритал.
— Кой ти го каза.
— Тайна. — И пак се ухили.
— Добре де, сега какво? Да не искаш да кажеш, че е трябвало да приема?
Направи крачка напред и раздруса ръката ми два пъти нагоре-надолу, най-официално.
— Добър човек си — рече.
— Да предположим, че не ми е предложил достатъчно.
— Ти майтапиш ли се? Добър човек си. Нищо повече. Добър човек си. — Бръкна в издутия джоб на сакото си и извади кесийка. — Това е за теб. — Потупа ме по рамото, после в изблик на притеснение се извърна и хукна да си върви; късите му крака го понесоха с пълна сила, а дебелият му врат пламна над колосаната му бяла яка.
— Какво има?
Надникнах в кесийката — бонбони, оцветени като великденски яйца. В магазина имаше цял квадратен буркан от тях.
— Донесе подарък за децата — отвърнах.
— Маруло? Да ти донесе подарък! Не мога да го повярвам.
— Фактът си е факт.
— Защо ли? Никога не го е правил.
— Сигурно се е влюбил в мен.
— Станало ли е нещо, за което не знам?
— Патенце-жълтурче, на тоя свят има поне осем милиона неща, които никой не ги знае. — Децата ни зяпаха онемели през отворената задна врата. Подадох им кесийката. — Подарък от обожател. Но да не сте посмели да ги пипнете преди закуска.
Докато се пременяхме за черква, Мери каза:
— Все пак много ми е любопитно за какво беше цялата тази работа.
— Маруло ли имаш предвид? Да си призная, скъпа, и на мен ми се ще да знам.
— Да, но чак пък торбичка с евтини бонбони…
— Да приемем, че е израз на тържествена семплост.
— Не те разбирам.
— Ами, жена му е умряла. Няма си ни куче, ни дете. Остарява. И вероятно… да кажем, че го наляга самотата.
— Никога досега не е идвал у дома. Ако е самотен, защо не вземе да ти вдигне заплатата. И при господин Бейкър не се отбива. Много ми е чоглаво нещо.
Нагиздих се като полско цвете: приличен тъмен костюм — погребално черния, с така яко колосана риза и яка, че отразяваха лъчите право в лицето на слънцето, небесносиня вратовръзка на скромни точици.
Да не би госпожа Марджи Йънг-Хънт да разбунва някои потомствени бури? Откъде са му сведенията на Маруло? Откъде другаде, освен пас от господин Бигърс към госпожа Марджи Йънг-Хънт, а тя — на господин Маруло. Доверие в тебе, Марджи, нямам. От тебе лъха на измама. Не мога да го кажа с думи. Но чувствам как доверие губя. И докато си тананиках това наум, затърсих из градината бяло цвете за великденската ми бутониера. Там, където основата и наклонената врата към мазето образуват чупка, има едно защитено местенце, поддържано топло от котлето на отоплението и изложено и на най-малките проблясъци на зимното слънце. Точно там цъфтят бели виолетки, пренесени от гробищата, където са избуяли на гробовете на предците ми. Избрах три цветчета, наподобяващи лъвски муцунки, за моята бутониера, после откъснах и цяла дузина за моята скъпа, оформих букетчето със собствените им бледи листенца и обвих дръжчиците с парченце алуминиево фолио от кухнята.