— Ау, колко са красиви — каза Мери. Чакай да намеря подходяща брошка, за да си ги закача.
— Първите, най-ранните цветя са, минзухарче мое. Твой роб съм вовеки. Христос воскресе. Всичко е наред в света25.
— Не си прави майтап със святи неща, ако обичаш, мили.
— Какво си направила на косата си?
— Харесва ли ти така?
— Обожавам я. Не я променяй повече.
— Не бях сигурна, че ще ти хареса. А Марджи твърдеше, че изобщо няма да забележиш. Ще зяпне от изненада, като разбере, че си се впечатлил. — Постави на главата си венче — ежегодният пролетен дар за Еостре26. — Как ме възприемаш?
— Страхотна си.
После въпреки неотслабващата съпротива младежта бе подложена на проверка на уши, нос, лъснати обувки, до най-малката подробност. Алън така бе зализал косата си, че едва примигваше. Токовете на обувките му бяха прашни, но явно бе положил неимоверни усилия да накара едно кичурче да се спуска като лятна вълна над сключените му вежди.
Елън бе момиченце и половина. Всичко видимо бе наред. Реших пак да изпробвам късмета си:
— Елън — рекох, — направила си нещо ново с косата си. Много ти отива. Не си ли съгласна, Мери, скъпа?
— О, тя най-после се учи да се носи с достойнство — отвърна Мери.
Образувахме процесия по алеята ни до „Брястова“, а оттам — наляво по „Порлок“, където е черквата ни — старата ни черквица с бялата островърха кула, задигната мот-а-мо от Кристофър Рен27. Вляхме се в един все по-нарастващ поток и жените в движение изказваха възторга си от шапките на другите дами.
— Създадох модел за великденска шапка — рекох. — Семпъл венец от позлатени тръни с истински рубинени капчици, спускащи се по челото.
— Итън! — скастри ме Мери. — Представи си, че някой те чуе.
— А, бе, и аз си мислех, че няма да се радва на популярност.
— Отвратителен си — каза Мери, с което бях напълно съгласен: повече от отвратителен съм. Адски любопитно ми беше обаче как щеше да реагира господин Бейкър, ако някой започнеше да обсъжда косата му.
Семейното ни ручейче се вля в други потоци, подмина официални поздравления и се превърна в река, която се изля в епископалната черква „Свети Томас“ — средно висок храм, може би малко над средното ниво.
Когато му дойде времето да открия пред сина ми тайнствата на живота, които несъмнено вече са му известни, задължително ще трябва да му поговоря и за косите. Така, въоръжен с кроткото ми напътствие за косите, ще може да стигне навсякъде, където го отведе похотливото му сърчице. Но съм длъжен да го предупредя. Ритай ги, удряй ги, бори ги, блъскай ги, но никога — в никакъв случай — не закачай косите им. Научи ли това — ще е цар.
Семейство Бейкър се изкачиха по стъпалата току пред нас и си разменихме благоприлични поздравления.
— Надявам се, че ще се отбиете на чай.
— Обезателно. И честит ви Великден.
— Ама нима това е Алън? Колко е пораснал. И Мери-Елън. Ох, загубих им дирите вече — толкова бързо се източват.
Има нещо много мило в черквата, в която си израснал. Няма свещено ъгълче, нито свещен аромат в „Св. Томас“, които да не познавам. Ето, в този тук купел са ме кръстили, пред онзи парапет взех първо причастие, един Бог знае колко години са прекарали на онези пейки хората от рода Холи — и това не го казвам метафорично. Цялата тази святост трябва да е оставила дълбок белег у мен, понеже си спомням всяко светотатство — а те не са никак малко. Надали бих пропуснал и днес дори едно от всичките места, където съм издълбал с гвоздей инициалите си. Когато с Дани Тейлър избодохме с карфица буквите на една изключително мръсна дума в „Общия молитвеник“28, господин Уийлър ни излови и ни наказаха, ама после трябваше да прегледат един по един всички молитвеници и сборници с химни, да не би и те да са пострадали.
Веднъж в нишата със столовете под аналоя се случи нещо ужасно. Бяха ми облекли дантелата, носех кръста и пеех солидно сопрано. В тоя ден литургията се водеше от епископа — симпатичен старец, с голо теме като глава варен кромид, но излъчващ в очите ми сияние на святост. Та, шашардисан от вдъхновение, когато накрая оставих разпятието в гнездото му, забравих да му поставя месинговото мандало, за да не пада. По време на втората проповед забелязах с ужас как тежкото пиринчено разпятие се залюля и се стовари върху святата лиса глава. Епископът се строполи като ударена с брадва крава, заради което ми отнеха дантелата и я дадоха на едно друго момче, което никак го нямаше в пеенето, че и на всичко отгоре се казваше Скънкфут29 Хил. Днес е антрополог някъде на Запад. Нещастният случай ми доказа някак си, че само намерения — били те добри или лоши — не са достатъчни. При нещастията нещата се поемат от някакъв късмет ли, съдба ли, или нещо подобно.
25
Пак по „Пиппа минава“ на Робърт Браунинг: „Бог е на небето. Всичко е наред в света.“ — Б.пр.
26
Великден (на англ. Easter) идва от Еостре или Остара — саксонската богиня на пролетта. — Б.пр.
27
Sir Christopher Wren (1632–1723) — английски дизайнер, астроном, геометрик и един от най-великите архитекти на Англия за своето време, проектирал 53 църкви в Лондон, сред които и катедралата „Сейнт Пол“, както и множество светски сгради. — Б.пр.
28
На англ. Book of Common Prayer (1549), символ на обособяването на англиканската църква. — Б.пр.