— Да приемем, че намирам мнението ти за уважително. Но с друго обезпечение не разполагаш. Налице са и парите на Мери. Не са много, но с известно количество пари можеш да се сдобиеш с още.
— Не искам да се докосвам до парите й. Те са й за черни дни.
— Но са в обща сметка и не докарват никаква лихва.
— Да предположим, че успея да се преборя със скрупулите си. Какво по-точно имате предвид?
— Имаш ли представа на колко възлиза състоянието на майка й?
— Нямам, но ми се струва, че не е никак малко.
Обърса най-грижовно очилата си.
— Онова, което ще ти кажа, следва да си остане пълна тайна.
— Разбира се.
— За щастие знам, че не си приказлив. Типично за рода Холи, с евентуалното изключение на баща ти. Аз, като бизнесмен, знам, че Ню Бейтаун тепърва ще се разраства. Налице са всички необходими предпоставки — пристанище, плажове, вътрешни води. Потръгне ли веднъж, нищо няма да е в състояние да го спре. А добрият бизнесмен е длъжен да подпомогне развитието на родния си град.
— И да спечели от това.
— Естествено.
— Защо досега не се е развил?
— Смятам, че и сам знаеш отговора: заради крайните консерватори в градския съвет. Те още живеят в миналото. И задържат прогреса.
Винаги ми е било любопитно колко човеколюбиво може да е трупането на печалба. Ако смъкнехме далновидната, градолюбивата обвивка, господин Бейкър бе заел точно необходимата му позиция. Заедно с още неколцина, ама много малко на брой, ще поддържат сегашната градска управа дотогава, докато изкупят или поставят под свой контрол всички възможности за бъдещо благоустройство. После в името на прогреса ще изритат съвета заедно с кмета и едва тогава ще стане ясно, че всички пътища, водещи в тази посока, са в ръцете им. И единствено в името на някакви чувства бе готов да ми задели късче от голямата печалба. Нямам представа дали смяташе да ме запознава умишлено с графика или просто се заплесна от ентусиазма си, но успях да го доловя сред общите приказки. Градските избори са насрочени за седми юли. Към тази дата напредничавата група следва да е установила контрол върху колесницата на прогреса.
Надали има на този свят някой, който да не обича да дава акъл. И докато проявявах поне малко неохота, учителят ми все повече се разпалваше и навлизаше в конкретика.
— Ще трябва да го обмисля, сър — рекох. — На вас може да ви е ясно, но за мен си остава загадка. И, разбира се, ще трябва да го обсъдя с Мери.
— Точно тук бъркаш — каза. — Прекалено много фусти има вече в деловия свят.
— Но става дума за нейното наследство.
— Най-доброто, което можеш да направиш за нея, е да й спечелиш някакви неочаквани пари. Жените много си падат по изненадите.
— Надявам се, че не ме възприемате като неблагодарник, господин Бейкър. Но мисля бавно и ще ми е нужно известно време да го смеля. Чухте ли, че Маруло се кани да ходи в Италия?
Погледът му се изостри.
— За постоянно ли?
— Не, само на гости.
— Надявам се, че ще уреди нещата в твоя полза, в случай че го сполети нещастие. Стар човек е вече. Направил ли си е завещанието?
— Не знам.
— Ако ти се тръшнат куп макаронаджии роднини, току-виж си останал без работа.
Свих се в защитна черупка от мъглявост.
— Много храна за мисли ми дадохте — рекох. — Но не бихте ли ми дали поне мъничка представа кога се каните да започнете?
— Едно нещо ще ти кажа: благоустройството зависи до много голяма степен от транспорта.
— Магистралите вече излизат от големите градове.
— Но са все още далеч от нас. А онези с големите пари, които се стремим да привлечем, ще предпочитат да идват по въздуха.
— А си нямаме летище?
— Точно така.
— Да не говорим, че няма и да имаме, ако не избутаме назад хълмовете.
— Скъпо мероприятие. Само разходите за труд ще са достатъчни, за да ни съсипят.
— Какви са ви намеренията в такъв случай?
— Итън, моля те да ми вярваш и да ми простиш. На този етап не мога да ти кажа нищо. Но ти обещавам, че ако събереш известен капитал, ще те включа още от приземния етаж. Ще ти кажа само, че съществува една съвсем определена ситуация и че предстои да се решат само някои подробности.
— И това ми стига, като се има предвид кой съм.
— Старите фамилии трябва да се подкрепят.
— Маруло участва ли в групата?
— Изключено. Той се е отцепил с неговите си хора.
— Но и те никак не са зле, нали?