— Нищо ли не помага?
— Какво ли не опитвах — горещи лапи, мас от акула, хапчета — боли, та се къса. Добре си затворил магазина. Може да си поприказваме малко, а, момче? — Зъбите му блеснаха.
— Нещо нередно ли има?
— Нередно ли? Кое да му е нередно?
— Ами, ако изчакаш само за минута, ще отнеса тези сандвичи до банката. Господин Морфи ги поръча.
— Умно момче си ти. И добре обслужваш клиентите. Харесваш ми.
Итън мина през склада, пресече уличката и почука на задния вход на банката. Подаде млякото и сандвичите на Джои.
— Благодаря. Нямаше нужда.
— Част от обслужването. Така каза Маруло.
— Сложѝ две ко̀ли да се изстудят, моля ти се. В устата ми сякаш има две сухи нули.
Когато се върна, Итън завари Маруло да наднича в една от кофите за боклука.
— Къде искаш да разговаряме, господин Маруло?
— Да почнем оттук, момче. — Извади от кофата листа от карфиол. Много си ги изрязал.
— За да изглежда по-красиво.
— Карфиолът се продава на кило. Ти направо хвърляш пари в боклука. Познавам един гявол, грък, собственик на поне двайсет ресторанта. И разправя, че най-голямата му тайна била в това, да следи кофите за боклук. Всяко изхвърлено нещо е непродадено нещо. Много умен човек, ако ме питаш.
— Да, господин Маруло. — Итън се придвижи нервно към предната част на магазина, следван от Маруло, който продължаваше да сгъва ръце от лактите.
— Ръсиш ли обилно зеленчуците, както съм те учил?
— Разбира се.
Шефът вдигна една маруля.
— Чини ми се суха.
— Добре де, Маруло, не ща да ги давя — и сега са една трета вода.
— Да, ама от това изглеждат хрупкави и пресни. Мислиш, че не разбирам от тия работи ли? Започнах с една зеленчукарска количка — една-единствена. Разбираш, нали? Трябва да изучиш хитростите, момче, иначе ще фалираш. Сега за месото — много скъпо го купуваш.
— Според обявата продаваме първокачествено месо.
— Абе, първо, второ, трето — кой ти гледа? На картончето с цената, каквото пише — това е. Сега ще трябва да си поговорим хубавко. Имаме много баласт по тефтерите. Който не си плати до петнайсето число — край на вересиите.
— Изключено. Някои от тези хора пазаруват от тук вече двайсет години.
— Виж какво, момче. Големите вериги не дават на кредит и за пет цента, та ако ще да си Джон Д. Рокфелер.
— Но нашите са платежоспособни… повечето от тях, де.
— Какво значи „платежоспособни“? Вересията ти връзва парите. Големите вериги купуват по цели камиони стока. А ние не можем. Трябва да се учим и ние, момче. Вярно, добри хора са! Но и парите са хубаво нещо. Прекалено много обрезки от месото са ти се събрали.
— Само сланина и изсъхнало е.
— Можеш да го махаш, ама чак след като го претеглиш. Главната ти грижа трябва да е за Номер едно. Ако ти не се грижиш за Номер едно, кой ще го е еня? Учи се, ей, момче. — Златните зъби вече не блестяха — устата се бе превърнала в як малък капан.
Ядът избухна у Итън, преди да се усети, и дори го изненада.
— Не съм дребнав, Маруло.
— За каква дребнавост става дума? Говоря ти за добър бизнес, а добрият бизнес е единственият вид бизнес, който остава в бизнеса. Ти да не си мислиш, че господин Бейкър раздава безплатни мостри бе, момче?
На Итън направо му прекипя:
— Виж какво пък аз ще ти кажа — викна. — Хора от фамилията Холи живеят тук от средата на осемнайсети век. А ти си чужденец. Няма начин това да ти е известно. Ние винаги сме се погаждали със съседите си и сме спазвали благоприличие спрямо тях. И ако си мислиш, че като си довтасал вчера от Сицилия, ще можеш да промениш всичко това, много се лъжеш. Ако искаш да работиш на мое място — заповядай, можеш веднага да почнеш. И не ми викай „момче“, че ще ти тресна един по носа…
Сега вече всички зъби на Маруло светнаха.
— Окей, окей. Не се ядосвай. Просто се мъча да ти дам добър съвет.
— И престани да ми викаш „момче“. Родът ми се е заселил тук преди двеста години. — В собствените му уши това му прозвуча по детински и гневът му бързо утихна.
— Не мога да се изразявам добре по английски. Ти сигурно мислиш, че Маруло е косматско име, макаронаджийско име. Моите genitori8, моята фамилия е може би две-три хиляди годишна. Марулий е бил римски гражданин, споменат от Валерий Максим9. Какво представляват някакви си двеста години?