Щом видя Хитлер, Гьоринг извика:
— Това е началото на комунистическото въстание! Сега ще нанесат удара си! Не бива да губим и минута!
Лойд се почувства някак странно, като че ли бе зрител в театър и могъщите мъже пред погледа му не са истински, а са артисти.
Хитлер позираше още повече от Гьоринг.
— Сега вече няма да има милост! — изкрещя той. Звучеше, сякаш се обръща към цял стадион. — Всеки, застанал на пътя ни, ще бъде ликвидиран.
Докато се докарваше до бяс, направо трепереше.
— Всеки комунистически функционер ще бъде застрелван на място. Комунистическите депутати в Райхстага трябва да бъдат обесени още тази нощ.
Изглеждаше, все едно ще се пръсне.
В цялата работа обаче имаше нещо изкуствено. Омразата на Хитлер си беше истинска, ала избухването бе също така и постановка, направена за наблюдателите, за собствените му хора и за другите. Той беше актьор, който изпитва истинско чувство, но го усилва за пред публиката. И Лойд видя — това действаше. Всички наоколо зяпаха вцепенени.
Гьоринг продължи:
— Мой фюрер, позволете да Ви представя началника на политическата полиция Рудолф Дилс.
И посочи слабия тъмнокос мъж до себе си.
— Той вече е арестувал единия от извършителите.
Дилс не бе истеричен. Той произнесе спокойно:
— Маринус ван дер Любе, холандец, строителен работник.
— И комунист! — добави триумфално Гьоринг.
Дилс продължи:
— Изключен от Холандската комунистическа партия за палежи.
— Предчувствах това! — намеси се Хитлер.
Лойд видя, че той е решил да обвини комунистите, независимо какви са фактите.
Дилс произнесе почтително:
— Длъжен съм да кажа: още от първия разпит стана ясно, че човекът е ненормален и действа сам.
— Абсурд! — извика Хитлер. — Това е било подготвяно отдавна. Само дето са сбъркали в сметката си! Не разбират, че народът е на наша страна.
Гьоринг се обърна към Дилс:
— От този момент полицията действа като при извънредно положение. Имаме списъци с комунисти — депутати в Райхстага, хора в местните органи на властта, партийни организатори и активисти. Арестувайте ги още тази нощ! Използвайте огнестрелно оръжие без задръжки. Разпитвайте ги без милост.
— Слушам, господин министър — произнесе Дилс.
Лойд прецени, че Валтер е имал основания да се безпокои. Нацистите бяха търсили такъв повод. Изобщо нямаше да обърнат внимание на твърденията, че пожарът е бил дело само на един луд човек. Искаха комунистически заговор, за да могат да смажат комунистите.
Гьоринг изгледа с отвращение полепналата по обувките му мръсотия.
— Резиденцията ми е само на минута оттук, но за щастие не е засегната от огъня, мой фюрер. Да отидем там, може би?
— Да. Имаме много въпроси за обсъждане.
Лойд задържа вратата и всичките излязоха. Докато потегляха, той прескочи полицейския кордон и се върна при майка си и при немските им домакини.
Етел се обърна към него:
— Лойд! Къде беше? Поболях се от тревога!
— Бях вътре — осведоми я той.
— Какво? Как?
— Никой не ме спря. Бъркотията е пълна.
Майка му вдигна ръце.
— Няма усет за опасност — обясни тя.
— Видях Адолф Хитлер.
Валтер запита:
— Той каза ли нещо?
— Обвинява комунистите за пожара. Ще има чистка.
— Господ да ни е на помощ — заключи Валтер.
III
Томас Маке продължаваше да смила обидата от сарказма на Роберт фон Улрих: „Брат Ви иска да се издигне като Вас.“
Щеше му се да бе отговорил: „И защо не? Бива ни точно колкото теб, нахално конте такова.“ Вече жадуваше за отмъщение, но в продължение на няколко дни бе твърде зает, за да направи каквото и да е.
Главната квартира на пруската тайна полиция се намираше в елегантна постройка в класически стил на улица „Принц Албрехт“ №8 в правителствения квартал. Гордост обземаше комисаря Маке, всеки път когато прекрачеше прага на сградата.
Времената бяха неспокойни. Само двадесет и четири часа след пожара в Райхстага бяха арестувани четири хиляди комунисти, и с всеки изминал час задържаха все повече. Германия се прочистваше от една заразна болест, и за Маке берлинският въздух вече бе по-свеж.