Лойд се огледа наоколо, видя, че социалдемократите се бият, и изпита пристъп на дивашко удоволствие. Повечето от посетителите си бяха тръгнали; в залата бяха останали главно млади мъже, които настъпваха, катереха се по столовете и отиваха срещу кафявите ризи; бяха десетки.
Нещо твърдо го перна по главата откъм гърба. Толкова го заболя, че изохка. Обърна се и видя момче на неговите години да държи дълга греда и да я вдига, за да удари отново. Лойд го доближи и го удари два пъти в стомаха — най-напред с левия, а после с десния юмрук. Младежът направо загуби дъх и изпусна дървото. Тогава Лойд му нанесе ъперкът в брадичката и противникът му падна в безсъзнание.
Лойд потърка тила си. Болеше ужасно, но нямаше кръв.
Видя как кожата на кокалчетата му е разкъсана и кърви. Наведе се и взе изпуснатата от момчето греда.
Огледа се и се въодушеви — някои от кафявите ризи се оттегляха, покатерваха се на сцената и изчезваха зад кулисите, очевидно, за да излязат от сценичната врата, през която бяха влезли.
Започналият всичко това едър мъжага бе на пода, стенеше и се държеше за коляното, навярно изкълчено. Вилхелм Фрунце се беше надвесил над него, не спираше да го налага с някаква дървена снегориначка и да повтаря фалцетно думите, с които другият беше започнал безредието:
— Не! Са! Желани! В! Днешна! Германия!
Безпомощен, масивният щурмовак опита да се изтъркаля, но Фрунце го последва, докато не се появиха още двама щурмоваци — те хванаха приятеля си за ръцете и го извлякоха.
Фрунце ги остави да се изнесат.
„Бихме ли ги?“, запита се ликуващо Лойд. „Май ги бихме!“
Неколцина от по-младите мъже преследваха щурмоваците и на сцената, но после спряха и само им подвикваха обиди.
Лойд огледа останалите. Лицето на Володя бе отекло, а едното му око — затворено. Сакото на Вернер беше скъсано; висеше голямо парче плат. Валтер седеше на предния ред в залата, дишаше тежко и разтъркваше лакътя си, но се усмихваше. Фрунце захвърли оръжието си в края на залата зад зрителските места.
Четиринадесетгодишният Вернер беше във възторг.
— Разказахме им играта, а?
Лойд се ухили:
— И още как.
Володя положи ръка на раменете на Фрунце:
— Не е зле като за ученици, нали?
Валтер ги прекъсна:
— Само дето те прекратиха събранието ни.
Младежите го погледнаха недоволно, задето бе вгорчил триумфа им.
Фон Улрих изглеждаше ядосан:
— Бъдете реалисти, момчета. Зрителите се разбягаха от ужас. А колко време ще измине, преди тези хора да се осмелят отново да отидат на политически митинг? Нацистите постигнаха своето. Опасно е дори да бъде слушана друга партия освен тяхната. Днес най-много губи Германия.
Вернер се обърна към Володя:
— Мразя скапаните кафяворизци. Май бих се присъединил към вас, комунистите.
Володя го изгледа сериозно с напрегнатите си сини очи и произнесе с нисък глас:
— Ако намерението ти да се бориш срещу нацистите е сериозно, би могъл да свършиш нещо по-ефикасно.
Лойд се зачуди какво си е наумил Володя.
Тогава в залата се появиха Мод и Етел — говореха една през друга и едновременно плачеха и се смееха от облекчение; Лойд забрави думите на Володя и повече не помисли за тях.
V
Четири дни по-късно Ерик фон Улрих се прибра вкъщи в униформа на Хитлерюгенд.
Чувстваше се като принц.
Кафявата му риза бе точно като на щурмоваците — с пришити знаци и лента с пречупен кръст на ръкава. Носеше и униформената черна вратовръзка, и късите черни панталони — един патриотичен войник, посветил се да служи на страната си. Най-после беше един от тайфата.
Това си беше по-хубаво дори от викането за Херта, любимия футболен отбор на Берлин. От време на време го водеха на мачове — някоя събота, когато баща му нямаше политическо събрание, на което да присъства. Ходенето на мач го изпълваше със същото усещане — да си част от огромна тълпа от хора, всичките обединени от едно чувство.
Само дето понякога Херта губеше и той се прибираше безутешен.
Нацистите бяха победители.
Изпитваше ужас от реакцията на баща си.
Родителите му го вбесяваха с настояването си да не върви с останалите. Всички момчета влизаха в Хитлерюгенд. Там имаха спортни занятия, пееха и изживяваха приключения из полетата и горите извън града. Бяха бързи, здрави, лоялни и ефикасни.