— Ще дойде, разбира се — отговори му Ева. — Ако хората са болни, той им помага.
Гласът й стана презрителен:
— Той не се интересува от расата или от политическите им симпатии. Ние не сме нацисти.
И тя си излезе отново.
Ерик беше сащисан. Не очакваше униформата да му създаде толкова големи неприятности. В училище тя изглеждаше нещо отлично на всички.
Миг по-късно се появи и доктор Ротман. Той заговори на хората в чакалнята:
— Ще се върна веднага, щом мога. Съжалявам, но бебетата не чакат уговорения час, за да се родят.
Изгледа Ерик.
— Хайде, млади човече, идвай с мен в колата, въпреки тази униформа.
Ерик го последва и седна на пасажерското място на Дървесната жаба. Той обичаше колите и ужасно искаше да е достатъчно голям, за да може да шофира; обикновено харесваше возенето във всяка кола, харесваше да следи показанията на таблото и да изучава техниката на шофьора. Сега обаче се усещаше като на показ — седнал до един лекар-евреин в кафявата си риза. Ами ако господин Липман го видеше? Целият път бе една агония.
За щастие, беше кратко — за няколко минути стигнаха дома на фон Улрих.
— Как се казва младата жена? — попита Ротман.
— Ада Хемпел.
— А, да, тя дойде на преглед при мен миналата седмица. Бебето е подранило. Добре, води ме при нея.
Ерик го поведе навътре. Тогава чу бебешки плач. Вече се беше родило! Затича се към сутерена, следван от доктора.
Ада лежеше по гръб. Леглото й бе подгизнало от кръв и нещо друго. Карла стоеше права и държеше мъничко бебе в ръцете си. То бе покрито със слуз. Нещо, прилично на дебела струна, излизаше от него и влизаше под полата на Ада. Очите на сестра му бяха разширени от ужас.
— Какво да правя? — извика тя.
— Направила си точно каквото трябва — успокои я доктор Ротман. — Задръж бебето така още минутка.
Той седна до Ада, преслуша я, премери пулса й и я попита:
— Как се чувстваш, мила моя?
— Ужасно съм уморена — отвърна му тя.
Ротман кимна с удовлетворен вид. Отново се изправи и погледна бебето в ръцете на Карла.
— Момченце.
Ерик гледаше, едновременно омаян и погнусен, как докторът отвори чантата си, извади конец и върза две възелчета в струната. Междувременно говореше внимателно на Карла.
— Защо плачеш? Свършила си отлична работа. Съвсем сама си изродила бебе. Нямали сте нужда от мен! Когато пораснеш, ще е добре да станеш доктор.
Карла се поуспокои и прошепна:
— Погледнете главата му.
Ротман трябваше да се наведе, за да я чуе.
— Мисля, че нещо с него не е наред.
— Знам.
Лекарят извади остри ножици и преряза струната между двата възела. Взе голото бебе от ръката на Карла, държеше го на една ръка разстояние и го изучаваше. Ерик не можеше да види нищо нередно, но пък и бебето бе толкова червено, сбръчкано и слузесто, че беше трудно да се каже. След миг на размишление докторът изрече:
— О, Боже!
Ерик се загледа по-внимателно и видя какво не беше наред. Личицето на бебето не бе симетрично. Едната страна беше нормална, но от другата главата изглеждаше вдлъбната, а и окото бе някак странно.
Ротман върна бебето на Карла.
Ада простена отново и сякаш се опъна.
Щом тя се отпусна, Ротман бръкна под полата й и извади някаква противна буца, прилична на парче месо.
— Ерик — обърна се той — донеси ми вестник.
— Кой? — попита го момчето. Родителите му купуваха главните ежедневници всеки ден.
— Който и да е, момчето ми — спокойно му обясни докторът. — Не ми трябва, за да го чета.
Ерик изтича нагоре и намери вчерашния брой на Фосише Цайтунг. Слезе обратно, докторът уви месестото нещо във вестника и го остави на пода.
— Това се нарича плацента — обясни той на Карла. — Най-хубаво е после да го изгорите.
След това седна отново на края на леглото и заговори:
— Ада, мое мило момиче, ти трябва да бъдеш много смела. Твоето бебе е живо, но с него може и да е станало нещо лошо. Ние ще го измием и ще го повием, за да му е топло, а после трябва да го заведем в болницата.
Ада изглеждаше ужасена.
— Какво е станало?
— Не зная. Трябва да бъдат направени изследвания.
— Той ще бъде ли добре?
— Лекарите в болницата ще направят всичко по силите си. Останалото е в Божиите ръце.
Ерик се сети, че евреите почитат същия Бог, когото почитат и християните. Беше лесно човек да забрави този факт.