Ротман продължи.
— Смяташ ли, че можеш да станеш и да дойдеш с мен в болницата, Ада? Ти трябва да храниш мъничкия.
— Толкова съм уморена — отвърна му тя.
— Тогава си отдъхни за минута-две. Но не за повече, понеже бебето трябва да бъде прегледано скоро. Карла ще ти помогне да се облечеш. Аз ще чакам горе.
После заговори на Ерик с лек присмех:
— Ела с мен, малки националсоциалисте.
На Ерик му идеше направо да заскимти. Снизхождението на доктор Ротман бе по-лошо дори и от презрението на жена му.
Когато излизаха, Ада попита:
— Докторе?
— Да, скъпа моя.
— Казва се Курт.
— Чудесно име — отвърна й той и излезе, последван от Ерик.
VI
Първият работен ден на Лойд Уилямс като помощник на Валтер фон Улрих беше и първият ден на новия парламент.
Валтер и Мод се бореха отчаяно за спасението на крехката демокрация на Германия. Лойд бе отчаян колкото тях — първо, защото бяха добри хора, които малко или много познаваше цял живот; второ, защото се боеше, че Британия може да последва Германия право в преизподнята.
Изборите не бяха решили нищо. Нацистите спечелиха четиридесет и четири процента — повече от предишния път, но все още под желаните от тях петдесет и един.
Валтер виждаше някаква надежда. На път за откриването на парламента той обясни:
— Дори с големи фалшификации те не успяха да спечелят гласовете на мнозинството от немците.
Удари с юмрук по кормилото.
— Каквото и да приказват, те не са популярни. И колкото по-дълго останат на власт, толкова по-добре ще усетят хората злината им.
Лойд не бе толкова уверен.
— Те закриха опозиционни вестници, хвърлиха депутати от Райхстага в затвора, корумпираха полицията — възрази той. — И въпреки това четиридесет и четири на сто от немците одобряват? За мен това не е добър знак.
Сградата на Райхстага бе твърде засегната от огъня и всъщност неизползваема, тъй че парламентът се събираше в зданието на Опера „Крол“, на отсрещната страна на „Кьонигсплац“. „Крол“ представляваше огромен комплекс — три концертни зали, четиринадесет по-малки аудитории, ресторанти и барове.
При пристигането им ги очакваше изненада. Мястото беше обкръжено от хора от СА. Около входовете се тълпяха депутатите и помощниците им и се опитваха да влязат. Валтер бе вбесен:
— Така ли смята Хитлер да постигне своето — като ни пречи да влезем в сградата?
Лойд видя, че вратите са завардени от щурмоваци. Те допускаха хората в националсоциалистическа партийна униформа напълно свободно, но всички останали трябваше да покажат удостоверенията си за самоличност. Някакъв хлапак, по-малък от Лойд, го изгледа презрително, преди неохотно да го пусне да влезе. Това си беше най-обикновено сплашване.
Лойд усети как започва да ври отвътре. Той мразеше да го тормозят и знаеше, че може да събори хлапака в кафявата риза с едно хубаво ляво кроше, но се насили да остане спокоен, обърна се и влезе през вратата.
След боя в Народния театър майка му прегледа яйцевидната цицина на главата и му нареди да се връща в Англия. Той я предума, но тя без малко го убеди.
Според нея той нямаше усет за опасността, но това не бе съвсем вярно. Понякога синът й изпитваше уплаха, но тя винаги го караше да бъде войнствен. Инстинктът му го караше да напада, а не да се оттегля. Това плашеше Етел.
Ироничното беше, че тя беше абсолютно същата. Не се върна у дома. Беше уплашена, но едновременно с това и развълнувана да бъде в Берлин в повратен момент от историята на Германия; беше и разгневена от видените от нея насилие и репресии; и бе убедена, че може да напише книга, в която да предупреди хората с демократични убеждения в другите страни за тактиката на фашистите.
— Ти си по-тежък случай и от мен — рече й Лойд и тя не можа да му отвърне нищо.
В сградата на операта гъмжеше от хора от СА и СС, като много от тях бяха въоръжени. Бяха поставени като караул пред всяка врата; погледите и жестовете им дишаха омраза и презрение към всички, които не подкрепят нацистите.
Валтер вече закъсняваше за срещата на парламентарната група на Социалдемократическата партия. Лойд се затича из операта в търсене на точната стая. Надникна в залата и видя как висналото от тавана гигантско знаме с пречупения кръст господства над цялото помещение.
Първата точка от дневния ред при започването на сесията в същия ден следобед щеше да бъде Законът за извънредните пълномощия — разрешителното за Хитлеровия кабинет да законодателства без одобрението на Райхстага.