Стаята гръмна от протести. Лойд видя как лицето на Валтер става червено.
— Той не може да направи това! — извика Валтер.
— Да, това е напълно незаконно — съгласи се младежът. — Но вече го е извършил.
Лойд бе обезсърчен. Нима Законът за извънредните пълномощия би могъл да бъде приет с някой трик? Той направи още изчисления. Комунистите имаха осемдесет и едно места. Ако ги извадеха от общия брой, на нацистите им трябваха само две трети от петстотин шестдесет и шест, тоест триста седемдесет и осем. Дори и с подкрепата на националистите те нямаха толкова гласове — но спечелеха ли подкрепата и на католиците, можеха да ги получат.
Някой се обади:
— Това е напълно незаконно. Трябва да напуснем в знак на протест.
— Не, не! — категорично се намеси Валтер. — Тогава ще гласуват Закона в наше отсъствие. Трябва да разубедим католиците. Налага се Велс незабавно да говори с Каас.
Ото Велс бе председателят на Социалдемократическата партия, а отец Лудвиг Каас — на Центъра.
Из помещението се разнесе одобрително мърморене.
Лойд пое дълбоко дъх и взе думата.
— Господин фон Улрих, защо не поканите на обяд Готфрид фон Кесел? Доколкото знам, и двамата сте работили заедно в Лондон преди войната.
Валтер се засмя тъжно:
— Това влечуго!
Идеята за обяда май не беше особено блестяща. Лойд добави:
— Нямах представа, че не харесвате този човек.
Валтер изглеждаше умислен.
— Ненавиждам го — но ще опитам всичко, кълна се.
Лойд запита:
— Значи, да го намеря и да му отправя поканата?
— Добре, опитай. Приеме ли, кажи му да ме чака в Дворянския клуб в един.
— Ясно.
Лойд забърза към стаята, където бе потънал Хайнрих, и влезе. Вътре се провеждаше среща точно като тази, от която идваше. Огледа се, забеляза облечения в черно Хайнрих, срещна погледа му и настойчиво му махна с ръка.
И двамата излязоха; Лойд започна:
— Разправят, че вашата партия щяла да подкрепи Закона за извънредните пълномощия!
— Не е сигурно — отвърна му Хайнрих. — Разделени са.
— Кой е против нацистите?
— Брюнинг и още някои хора.
Брюнинг беше бивш канцлер и водеща фигура. Лойд се почувства по-обнадежден.
— Кои са другите?
— Извика ме, за да измъкваш информация от мен?
— Не. Извинявай за това. Валтер фон Улрих иска да обядва с баща ти.
Хайнрих погледна скептично.
— Те не се понасят — ти знаеш това, нали?
— Разбрах го. Но днес ще загърбят различията си!
Хайнрих не изглеждаше сигурен.
— Ще го попитам. Изчакай тук.
И влезе обратно.
Лойд се чудеше дали това въобще ще свърши някаква работа. Жалко, че не бяха по-близки приятели с Готфрид. Все пак не му се вярваше, че католиците ще гласуват заедно с нацистите.
Най-много го безпокоеше мисълта, че ако това можеше да стане в Германия, то можеше да стане и в родната му страна. Този мрачен изглед го накара да потръпне от ужас. Животът му тепърва започваше и той не искаше да го прекарва под властта на някоя потисническа диктатура. Желанието му бе да работи в политиката като родителите си и да направи родната си страна по-добро място за хора като миньорите от Абъроуен. Затова бяха необходими политически събрания, на които хората могат да се изказват свободно, вестници, които могат да критикуват правителството, и кръчми, където мъжете да спорят, без да се озъртат през рамо дали някой не ги подслушва.
Фашизмът заплашваше това, но може би той щеше да се провали — Валтер можеше и да успее да убеди Готфрид и да не допусне партията на Центъра да подкрепи нацистите.
Хайнрих се показа.
— Съгласен е.
— Чудесно! Валтер предложи Дворянския клуб в един часа.
— Наистина? Валтер член ли е?
— Предполагам — защо?
— Въпросният клуб е консервативна институция. Той вероятно се казва Валтер фон Улрих, тъй че сигурно произлиза от знатно семейство, въпреки че е социалист.
— Май трябва да запазя маса. Знаеш ли къде е?
— Точно зад ъгъла — и Хайнрих му обясни.
— Да запазя ли за четирима?
Събеседникът му се ухили.
— Защо не? Ако не искат компанията ни, могат просто да ни помолят да си излезем.
После се върна в стаята.
Лойд излезе от сградата на операта, пресече бързо площада, подмина паметника на Победата и изгорелия Райхстаг и се насочи към клуба.