Върна се със сломен вид.
Лойд го попита:
— Получихте ли си писмените гаранции?
Хайнрих не можеше да го погледне в очите и отговори:
— В момента набират текста на пишеща машина.
Хитлер завърши с презрително обръщение, изкрещяно към социалдемократите:
— Германия ще бъде свободна, но не благодарение на вас!
Лидерите на останалите партии говориха кратко. Всички изглеждаха смазани. Архиепископ Каас заяви, че Центърът ще подкрепи законопроекта. Останалите направиха същото. Всички освен социалдемократите бяха „за“.
Обявиха резултата от гласуването и националсоциалистите диво завикаха от радост.
Лойд бе обзет от страх. Видя бруталното използване на неприкрита власт — зрелището беше отблъскващо.
Излезе си от ложата, без да говори на Хайнрих.
Намери Валтер да плаче във фоайето. Бършеше лицето си с голяма бяла кърпа, но сълзите не спираха. Лойд не беше виждал мъж да плаче така освен на погребения.
Не знаеше какво да каже или да направи.
— Целият ми живот е един провал — обобщи Валтер. — Това е краят на всички надежди. Демокрацията в Германия е мъртва.
VII
Неделя, първи април беше Денят на еврейския бойкот. Лойд и Етел обикаляха из Берлин и гледаха невярващо, докато Етел си водеше записки за книгата си. По витрините на еврейските бакалници бяха намацани с боя жълти звезди. На входовете на универсалните магазини — собственост на евреи — стояха щурмоваци и сплашваха клиентите, които искаха да влязат. Пред кабинетите на лекарите и адвокатите-евреи имаше постове. Лойд видя как двама мъже в кафяви ризи спираха пациентите на доктор Ротман, семейния лекар на фон Улрихови, но един як преносвач на въглища с навехнат глезен им каза да се пръждосват и ги напсува, и те отидоха да си търсят по-лесна плячка.
— Как може хората да са толкова зли един към друг? — запита се Етел.
Лойд си мислеше за обичания от него втори баща. Бърни Лекуит бе евреин. Дойдеше ли в Британия фашизмът, към Бърни щяха да се отнасят точно така. Самата мисъл накара Лойд да потръпне.
Същата вечер в Бистро Робер имаше нещо като помен. Никой не го бе организирал, но в осем вечерта мястото беше пълно със социалдемократи, журналисти от колегите на Мод и театралните приятели на Роберт. По-оптимистичните говореха, че свободата кара зимен сън за периода на икономическата криза и че някой ден ще се събуди. Останалите просто тъгуваха.
Лойд пи малко. Не му харесваше как му се отразяваше алкохолът. Питаше се какво ли биха могли да направят немците с леви убеждения, за да предотвратят тази катастрофа, и не можеше да си отговори.
Мод им каза за бебето на Ада, Курт.
— Доведе го вкъщи от болницата, и засега детенцето изглежда щастливо. Но мозъкът му е увреден и той никога няма да е нормален. Порасне ли, ще трябва да живее в специално заведение, горкичкият.
Лойд чу как бебето е било изродено от единадесетгодишната Карла. Това момиче имаше кураж.
В девет и половина се появи комисарят Томас Маке в кафявата униформа на СА.
При предишната му поява Роберт го беше гледал като някаква комична фигура, но Лойд бе усетил заплахата в него. Изглеждаше глупаво с мустачките посред тлъстото лице, но в погледа му имаше отблясък на жестокост и той притесняваше Лойд.
Роберт отказа да продаде ресторанта. Какво ли искаше Маке сега?
Той застана посред салона и извика:
— Този ресторант е място, където се насърчава дегенеративно поведение!
Постоянните клиенти се умълчаха и се чудеха какво е това.
Маке издигна пръст; жестът казваше „Слушайте внимателно!“. Нещо се стори на Лойд страшно познато, и той разбра, че Маке подражава на Хитлер.
Комисарят продължи:
— Хомосексуализмът е несъвместим с мъжествения характер на немската нация!
Лойд се намръщи. Дали не казваше, че Роберт е обратен?
От кухнята се появи Йорг, с високата си шапка на главен готвач. Той застана край вратата и яростно изгледа Маке.
Изненадваща мисъл прониза Лойд. Може би Роберт беше обратен.
Все пак, той и Йорг живееха заедно още от края на войната.
Като огледа театралните им приятели, Лойд отбеляза, че всичките бяха мъже по двойки, освен две късо подстригани жени…
Почувства се смутен. Знаеше за съществуването на такива хора и бе достатъчно широко скроен, та да смята, че не бива да бъдат преследвани, а да им се помага. Все пак ги възприемаше като извратени типове. Роберт и Йорг обаче изглеждаха съвсем нормално, държаха бизнеса си и живееха спокойно — почти като семейство!