Той си даде сметка, че дежурните в британското посолство са били младши служители без особена тежест. На сутринта, щом посланикът станеше, щеше да последва и някакво действие.
Час след закуската вратата се отвори отново, но този път пред нея стояха само щурмоваци. Те изкараха затворниците под строй и ги натовариха на камион — четиридесет или петдесет мъже в една покрита с брезент каросерия. Бяха толкова нагъсто, че трябваше да стоят прави. Лойд успя да застане близо до Роберт и Йорг.
Може би ги караха в съда, макар че бе неделя. На това се надяваше. Поне щеше да има адвокати и някакво подобие на истински процес. Смяташе, че немският му е достатъчно добър, за да може да изложи простия си случай, и преговаряше речта си наум. Вечерял е заедно с майка си в ресторанта; видял е как някой обира касата; намесил се е в последвалия скандал. Представяше си как го разпитват. Щяха да го питат дали нападнатият от него човек е бил щурмовак. Смяташе да отговори: „Не забелязах униформата му — видях само един крадец“. В залата щеше да се разнесе смях, и обвинителят щеше да изглежда глупаво.
Излизаха от града.
Можеха да гледат през дупките в брезента. На Лойд му се стори, че бяха изминали около тридесет километра, когато Роберт каза, че са в Ораниенбург — малко градче на север от Берлин.
Камионът спря пред дървена порта между две тухлени колони. Пазеха ги двама щурмоваци с карабини.
Уплахата на Лойд се усили. Къде беше съдът? Мястото приличаше повече на затворнически лагер. Как можеха да хвърлят хората в затвора без съдия?
След кратък престой камионът влезе и спря пред група запуснати постройки.
Лойд се притесни още повече. Предната вечер поне се утешаваше с това, че Валтер знае къде е. Днес беше възможно никой да не знае. Ами ако полицията просто кажеше, че не е под арест и че задържането му не е отбелязано? Как щяха да го спасят?
Излязоха от камиона и се затътриха в нещо, подобно на фабрична постройка. Миришеше на кръчма. Може би някога е било пивоварна.
Още веднъж имената им бяха записани. Лойд се зарадва, че поне движенията му са отбелязани. Не ги вързаха, не ги оковаха и с белезници, но постоянно ги наблюдаваха въоръжени с пушки щурмоваци; Лойд имаше неприятното чувство, че младите мъже само си търсят повод да стрелят.
Всеки получи напълнен със слама брезентов дюшек и тънко одеяло. Наблъскаха ги в рушаща се сграда, която в старо време може и да е била склад. И чакането започна.
Никой не дойде за Лойд през целия ден.
Вечерта докараха количка и казан, този път пълен е яхния от моркови и ряпа. Всеки получи пълна купа и парче хляб. След двадесет и четири часа без храна Лойд вече беше много гладен, стръвно изгълта вечерята си и му се искаше да има още.
Някъде в лагера три или четири кучета виха цялата нощ.
Лойд се усещаше мръсен. Вече втора нощ караше в едни и същи дрехи. Нуждаеше се от баня, бръснене и чиста риза. Тоалетната — две бъчви в ъгъла — беше неописуемо отвратителна.
Но утре беше понеделник. Утре щеше да се случи нещо.
Лойд заспа около четири часа. В шест ги събудиха крясъците на един щурмовак:
— Шлайхер! Йорг Шлайхер! Кой е Йорг Шлайхер?
Може би щяха да ги пуснат?
Йорг стана и каза:
— Аз съм Шлайхер.
— Идвай с мен — отвърна му другият.
Роберт запита притеснено:
— Защо? За какво ви трябва? Къде го водите?
— Ти да не си му майка? — пресече го щурмовакът. — Лягай и си дръж устата затворена.
После побутна Йорг с пушката си:
— Излизай.
Като ги гледаше как се отдалечават, Лойд се запита защо ли не бе ударил мъжа в кафявата риза и не бе отмъкнал пушката. Можеше и да успее да избяга. Ако не бе успял, какво щяха да сторят с него — да го хвърлят в затвора? В най-важния момент обаче мисълта за бягство дори не му мина през ума. Дали вече не придобиваше нагласите на затворник?
Даже очакваше овесената каша.
Преди закуската ги изведоха навън.
Стояха около малко, заградено с бодлива тел, място, голямо колкото четвърт от тенис корт. Май го бяха използвали да държат нещо не особено ценно като дървен материал или автомобилни гуми. Лойд потръпна в студения сутрешен въздух — палтото му все още беше в Бистро Робер.
Тогава видя как Томас Маке се приближава.
Полицейският детектив носеше черно палто върху кафявата си униформа. Лойд отбеляза, че походката му е тежка и че има дюстабан.