Зад Маке, двама щурмоваци държаха за ръцете гол мъж с нахлупена на главата кофа.
Лойд наблюдаваше ужасено. Ръцете на затворника бяха вързани зад гърба му, а кофата — здраво пристегната с кабел под брадичката му, за да не падне.
Мъжът беше слаб, млад, с русо телесно окосмяване.
Роберт простена:
— О, Боже милостиви, това е Йорг!
Всички щурмоваци в лагера се бяха събрали. Лойд се намръщи. Какво беше това, някаква жестока игра?
Заведоха Йорг в заграденото място и го оставиха там; той се тресеше целият. Водачите му излязоха, изчезнаха за няколко минути и се върнаха; всеки водеше по две кучета вълча порода.
Това обясни непрекъснатия вой през нощта.
Животните бяха слаби, с болезнено проскубани места по кафеникавата козина. Изглеждаха изгладнели.
Щурмоваците ги доведоха до заграденото пространство.
Лойд имаше неясно, но зловещо предчувствие какво се задава.
Роберт извика: „Не!“, и се затича напред: „Не, не, не!“ Опита да отвори вратата на оградата. Трима-четирима от кафявите ризи го дръпнаха грубо. Той им се опря, ала те бяха силни млади негодници, а Роберт наближаваше петдесетата си година и не можеше да се съпротивлява. Събориха го на земята.
— Не — нареди Маке на хората си. — Накарайте го да гледа.
Те вдигнаха Роберт и го задържаха с лице към бодливата тел.
Въведоха кучетата — възбудени, лаещи, с потекли лиги. Двамата щурмоваци ги водеха умело и без страх, явно — на базата на дълъг опит. Лойд мрачно се запита колко ли пъти вече са правили това.
Водачите пуснаха кучетата и избягаха от заграденото място.
Животните се впуснаха към Йорг. Едно захапа прасеца, друго — ръката, а трето — бедрото му. Изпод металната кофа се дочу приглушен вик на агония и ужас. Щурмоваците викаха и ръкопляскаха. Затворниците гледаха в ням ужас.
При първите ухапвания Йорг опита да се защити. Ръцете му бяха вързани и не можеше да вижда, но можеше да рита напосоки. Босите му крака обаче не попречиха на настървените кучета. Те се обърнаха и го нападнаха отново, като разкъсаха плътта му с острите си зъби.
Опита да избяга. Кучетата го следваха по петите, а той тичаше по права линия, докато не се блъсна в оградата от бодлива тел. Кафявите ризи завикаха грубо. Йорг затича в обратната посока, но резултатът бе същият. Едно от кучетата отхапа парче от седалищните части на Йорг и щурмоваците избухнаха в смях.
Един от тях стоеше до Лойд и викаше:
— Опашката! Захапи го за опашката!
Лойд предположи, че на немски „опашка“ е разговорна дума за пенис. Мъжът до него бе станал направо истеричен от възбуда.
От многото рани по бялото тяло на Йорг течеше кръв. Той се опря с лице към оградата, пазеше гениталиите си и риташе назад и настрани, но започна да отслабва. Ритниците му станаха немощни. Беше му трудно да се задържи прав. Кучетата станаха по-дръзки, захапваха го и поглъщаха кървави парчета месо.
Най-накрая Йорг падна на земята.
Кучетата започнаха да се хранят.
Водачите им се върнаха, със заучени движения им закачиха каишките, дръпнаха ги от Йорг и ги отведоха.
Всичко бе свършило и щурмоваците започнаха да се разотиват, и да си бърборят оживено.
Роберт изтича зад оградата от бодлива тел, и този път никой не го спря. Наведе се над Йорг и проплака.
Лойд му помогна да развърже ръцете на Йорг и да махне кофата. Йорг беше в безсъзнание, но дишаше. Лойд каза:
— Да го вкараме вътре. Хвани го за краката.
Лойд го хвана под мишниците, двамата го внесоха в сградата и го положиха на дюшека. Около тях се струпаха останалите затворници, уплашени и потиснати. Лойд се надяваше някой от тях да каже, че е доктор, но не беше.
Роберт свали сакото и жилетката си, свали ризата, избърса кръвта с нея и промълви:
— Трябва ни вода.
На двора имаше помпа. Лойд излезе, но нямаше съд. Върна се в заграденото място, където кофата все още лежеше на земята. Той я изми, а после я напълни с вода.
Когато се върна, дюшекът вече бе подгизнал от кръв.
Роберт топна ризата си в кофата, приклекна и продължи да почиства раните на Йорг. Скоро бялата риза стана червена.
Йорг се размърда.
Роберт му заговори тихо:
— Спокойно, любими. Всичко свърши и аз съм тук.
Йорг обаче не го чуваше.
Тогава се появи Маке, следван от четирима-петима щурмоваци. Той сграбчи Роберт за ръката и го дръпна.