— Така! Вече знаеш какво мислим за извратените хомосексуалисти.
Лойд посочи Йорг и ядосано каза:
— Извратен е човекът, който е отговорен за това.
Събра целия си гняв и презрение и добави:
— Комисар Маке.
Маке леко кимна на един от хората с него. С измамно небрежно движение той обърна карабината си и удари Лойд с приклада по главата.
Лойд падна на земята и се хвана за главата от болка.
Чу как Роберт казва:
— Моля, просто ме оставете да се грижа за Йорг.
— Възможно е — отвърна Маке. — Първо ела тук.
Въпреки болката, Лойд отвори очи, за да види какво става.
Маке задърпа Роберт през стаята към една груба дървена маса и извади някакъв документ и писалка от джоба си.
— Сега ресторантът ти струва половината от онова, което предложих — десет хиляди марки.
— Сумата няма значение — разплакано отговори Роберт. — Оставете ме да бъда с Йорг.
— Подпиши това — продължи Маке. — Тогава и тримата можете да си вървите.
Роберт подписа.
— Този господин може да бъде свидетел — поде отново комисарят и подаде писалката на един от придружителите си в кафява униформа. Погледна в стаята и срещна погледа на Лойд.
— А нашият безразсъден английски гост може да е вторият свидетел.
Роберт се обади:
— Направи това, което той иска, Лойд.
Лойд с мъка се изправи, потърка ранената си глава, взе писалката и подписа.
Маке триумфално пъхна договора в джоба си и излезе.
Роберт и Лойд се върнаха при Йорг.
Но Йорг беше мъртъв.
VIII
Валтер и Мод дойдоха да изпратят Етел и Лойд на гарата „Лерте“, малко на север от изгорелия Райхстаг. Постройката бе в неоренесансов стил и приличаше на френски замък. Бяха подранили и седнаха в кафенето на гарата, докато чакаха влака.
Лойд си тръгваше с удоволствие. За шест седмици научи много — и за немския език, и за политиката — но вече искаше да се прибере у дома, да разкаже на хората какво е видял и да им обърне внимание, че същото може да се случи и на тях.
И едновременно с това се чувстваше странно виновен, че заминава. Отиваше в страна, в която владее законът, пресата е свободна и не е престъпление човек да бъде социалдемократ. Оставяше семейството на фон Улрих посред една кръвожадна диктатура, при която човек може да бъде разкъсан от кучета и никой да не бъде изправен пред съда за престъплението.
Домакините му изглеждаха смазани; Валтер повече от Мод. Приличаха на хора, които са получили лоши вести или са загубили някого от семейството. Май не можеха да мислят за друго, освен за сполетялата ги катастрофа.
Лойд бе освободен с пространни извинения от страна на германското Външно министерство, придружени от едновременно сервилно и лъжливо обяснение, което намекваше, че се е замесил в някаква кавга заради безразсъдството си, а пък после бил задържан заради административна грешка, за която властите дълбоко съжалявали.
Валтер започна:
— Получих телеграма от Роберт. Пристигнал е свободно в Лондон.
Като австрийски гражданин на Роберт му се удаде да напусне Германия без много трудности. Измъкването на парите му се оказа по-сложно. Валтер бе настоял Маке да преведе парите на една банка в Швейцария. Отначало комисарят отвърна, че е невъзможно. Валтер обаче го притисна, заплаши с оспорване на продажбата в съда и заяви, че Лойд е готов да свидетелства, че договорът е бил подписан под натиск. Най-накрая Маке използва някои от връзките си и работата стана.
— Радвам се, че Роберт се измъкна — каза Лойд. Той щеше да е още по-щастлив в безопасния Лондон. Главата продължаваше да го боли и ребрата му се обаждаха при всяко обръщане в леглото.
Етел се обърна към Мод.
— Защо и двамата не дойдете в Лондон? Имам предвид цялото семейство.
Валтер изгледа Мод.
— Може би трябва да отидем.
Но Лойд виждаше, че не го мисли сериозно.
— Дадохте най-доброто от себе си — продължи Етел. — Сражавахте се храбро. Но другата страна спечели.
Мод й възрази:
— Още не е приключило.
— Но вие сте в опасност.
— Германия също е в опасност.
— Ако дойдете да живеете в Лондон, Фиц може да поомекне и да ти помогне.
Лойд знаеше — граф Фицхърбърт бе един от най-богатите хора във Великобритания заради каменовъглените мини в земите му в Южен Уелс.
— Няма да ми помогне — обясни Мод. — Фиц не отстъпва. И двете го знаем.