— Нито в Париж, нито в Лондон. Напуснах Германия за първи път, когато отплавах за Америка.
Изведнъж Олга се обади:
— Божичко!
— Какво има? — запита я Дейзи.
Майка й смачка вестника.
— Баща ти взема Гладис Анджелъс в Белия дом.
— О! — Дейзи се почувства, сякаш я бяха зашлевили през лицето. — Но той каза, че ще вземе мен!
Президентът Рузвелт организираше прием за сто бизнесмени, за да опита да ги спечели за своя „Нов курс“. Лев Пешков смяташе Франклин Д. Рузвелт за почти комунист, но се бе почувствал поласкан от поканата за Белия дом. Олга обаче отказа да дойде с него и изрече ядосано:
— Не желая да се преструвам пред президента, че имаме нормален брак.
Официално Лев живееше тук, в елегантния предвоенен дом в прериен стил, построен от стария Вялов, но прекарваше повече вечери в луксозния апартамент в града, където държеше дългогодишната си любовница Марга. А освен това, всички смятаха, че има връзка с най-голямата звезда на студиото си, Гладис Анджелъс. Дейзи разбираше защо майка й се чувства отхвърлена. Така се чувстваше и самата Дейзи, когато Лев заминаваше да изкара вечерта с другото си семейство.
Вълнуваше се от поканата да го придружи в Белия дом вместо майка си. Бе казала на всички, че отива. Никой от приятелите й не беше срещал президента освен братята Дюър — синове на сенатор.
Лев не й беше казал точна дата, и тя предполагаше, че ще й съобщи в последния момент, както правеше обикновено. Само дето бе променил решението си или просто бе забравил. Както и да е, отново я беше отхвърлил.
— Съжалявам, миличка — каза майка й. — Обещанията никога не са означавали много за баща ти.
Ева й съчувстваше, и това правеше нещата по-лоши. Бащата на Ева бе на хиляди мили разстояние и тя може би нямаше да го види никога повече; но съжаляваше за Дейзи, сякаш положението й е по-лошо.
Дейзи се одързости. Нямаше да остави новините да развалят деня й.
— Е, аз пък ще съм единственото момиче в Бъфало, което е било замествано от Гладис Анджелъс — каза тя. — Какво да облека?
Този сезон в Париж полите бяха драматично къси, но консервативното висше общество в Бъфало следваше модата с известно закъснение. Дейзи обаче имаше рокля за тенис до коленете в светлосиньо, цвета на очите й. Може би днес бе денят да я сложи. Смъкна роклята си и облече новата.
— Как ти се струва?
Ева отговори:
— О, Дейзи, хубаво е, но…
Олга се включи:
— Ще им паднат очите.
Харесваше й дъщеря й да се облича предизвикателно. Може би това й напомняше за нейната младост.
Ева заговори:
— Дейзи, ако са толкова превзети, защо искаш да отидеш на празненството?
— Чарли Фаркарсън ще е там, а аз смятам да се омъжа за него.
— Сериозно?
— Той е добра партия — натърти Олга.
— Що за човек е? — запита Ева.
— Абсолютен сладур — отвърна й Дейзи. — Не е най-големият хубавец в Бъфало, но е сладък, мил и доста стеснителен.
— Звучи като нещо доста различно от теб.
— Противоположностите се привличат.
Олга се намеси отново:
— Фаркарсънови са сред най-старите семейства в Бъфало.
Ева повдигна тъмните си вежди:
— Сноби?
— И то какви — отговори й Дейзи. — Но бащата на Чарли загуби всичките си пари в краха на Уол стрийт, после умря — някои твърдят, че се е самоубил — тъй че трябва да възстановят семейното състояние.
Ева изглеждаше шокирана.
— Надяваш се, че ще се ожени за теб заради парите ти?
— Не. Ще се ожени за мен, понеже ще го омая. Но майка му ще ме приеме заради парите ми.
— Казваш, че ти ще го омайваш. Той има ли някаква представа от това?
— Още не. Но мисля, че днес следобеда мога да започна. Да, това определено ще бъде подходяща рокля.
Дейзи облече светлосиньото, а Ева — сините и бели райета. Докато успяха да се приготвят, вече закъсняха.
Майката на Дейзи не желаеше шофьори.
— Омъжих се за шофьора на баща си, и това разби живота ми — казваше тя понякога. Притеснена бе, че Дейзи може да направи нещо подобно, и затова бе толкова ентусиазирана за Чарли Фаркарсън. Трябваше ли да отиде някъде в скърцащия си Стъц модел 1925 г., нареждаше на градинаря Хенри да свали гумените ботуши и да облече черния костюм. Дейзи си имаше собствена кола, червен Шевролет Спорт Купе.