Тя се усмихна нежно на мъжа си.
— Обаче брат му, Лев, се носеше хубаво, пушеше цигарки, имаше пари за водка, приятелите му бяха все разбойници. Аз бях по-голяма глупачка от Григорий. Харесвах Лев повече.
Володя потресен попита:
— Значи е вярно?
Част от него отчаяно се надяваше Катерина да отрече.
— Лев постъпи така, както постъпват мъжете като него. Когато забременях, той ме изостави.
— Лев е моят баща — промълви Володя и погледна Григорий. — А ти си ми само чичо!
Имаше чувството, че ще се сгромоляса. Земята под нозете му се размести. Като че имаше земетресение.
Зоя се изправи зад стола му и положи ръка върху рамото му, за да го успокои или за да го удържи.
Катерина продължи да говори:
— И тогава Григорий постъпи така, както постъпват другите мъже. Погрижи се за мен. Обичаше ме, ожени се за мен, работи за мен и за моите деца.
Седна на дивана до мъжа си и го хвана за ръка.
— Аз не го исках. И със сигурност не го заслужавах, ала Бог ми го изпрати.
Григорий проговори:
— Боях се от този ден. Още откакто ти се роди, заживях в страх от този ден.
— Тогава защо пазихте тази тайна? — попита Володя. — Защо не ми казахте истината?
Григорий задавено отговори:
— Не можех да се насиля да ти кажа, че не съм твой баща. Толкова много те обичах.
— Нека ти кажа нещо, сине. Чуй ме сега и не ме е грижа дали някога отново ще ме слушаш. Обаче чуй това. Забрави онзи чужд човек в Америка, който някога си е съблазнил едно глупаво момиче. Погледни сега този човек, който седи пред тебе със сълзи на очи.
Сърцето на Володя се сви от умолителното изражение на Григорий.
— Този човек те хранеше и те обличаше, и те обичаше неизменно в продължение на тридесет години. Ако думата „баща“ означава нещо, то това е твоят баща.
— Да. Знам — отговори Володя.
IV
Лойд Уилямс се разбираше добре с Ърни Бевин. Въпреки възрастовата разлика, двамата имаха много общо. По време на четиридневното пътуване с влак през затрупаната от сняг Европа, Лойд довери на Бевин, че и той като него е незаконнороден син на домашна прислужница. Освен това двамата мъже бяха пламенни противници на комунистите — Лойд заради натрупания в Испания опит, а Бевин — заради тактиката на комунистите в профсъюзното движение.
— Комунистите са роби за Кремъл, а за всички останали са тирани — заяви Бевин и Лойд отлично разбра какво имаше предвид.
Той така и не разви по-топло отношение към Грег Пешков, който винаги изглеждаше, сякаш се е облякъл под тревога: разкопчани ръкави на ризата, обърната яка на сакото, развързани обувки. Беше проницателен човек и Лойд се мъчеше да го хареса, обаче долавяше, че под чаровното му държание се крие безмилостна сърцевина. Дейзи му беше обяснила, че баща им Лев е гангстер и Лойд предполагаше, че Грег има същите инстинкти.
Все едно. Бевин подскочи, като чу идеята на Грег за Германия.
— Как мислиш, дали е говорил от името на Джордж Маршал? — попита дебелият министър с характерния си западноанглийски акцент.
— Той каза не — отвърна Лойд. — Мислите ли, че такъв план ще заработи?
— Мисля, че това е най-добрата идея, която чух за тези проклети три седмици в проклетата Москва. Ако е сериозен, уредете неофициален обяд. Само Маршал и този момък, ти и аз.
— Веднага.
— Обаче не казвай никому. Не искаме Съветите да надушат. Ще ни обвинят, че заговорничим срещу тях. И ще са прави.
Срещнаха се на другия ден, на „Спасопесковски площад“, номер десет. Там се намираше резиденцията на американския посланик, екстравагантна постройка в неокласически стил, построена преди революцията. Маршал беше висок и стегнат, истински войник, Бевин пък беше закръглен и късоглед, а от ъгълчето на устата му често висеше цигара. Ала се разбраха веднага. И двамата говореха прямо. Веднъж самият Сталин обвини Бевин, че говори неприлично — външният министър много се гордееше с това. Под цветните тавани и канделабрите Бевин и Маршал се заеха със задачата да съживят Германия без помощта на Съветския съюз.
Бързо постигнаха съгласие по основните въпроси: новата валута; обединението на американската, британската и — по възможност — френската зони; демилитаризацията на Западна Германия; избори и нов трансатлантически военен съюз. После Бевин откровено заяви: