— Нали знаете, че нито едно от тези неща няма да се получи?
Маршал се сепна и отговори остро:
— При това положение не разбирам защо ги обсъждаме.
— Европа е на дъното. Планът ни ще се провали, ако хората гладуват. Най-добрата защита срещу комунизма е богатството. Сталин знае това и по тази причина иска Германия да остане бедна.
— Съгласен съм.
— Което означава, че ние трябва да възстановяваме. Но не можем да го правим с голи ръце. Трябват ни трактори, стругове, екскаватори, камиони — все неща, които не можем да си позволим.
Маршал разбра накъде бие.
— Американците не желаят да дават повече на европейците.
— И с основание. Но трябва да има някакъв начин да сте в състояние да ни заемете парите, с които да купим от вас техниката.
Последва мълчание.
Маршал не обичаше празните приказки, обаче мълчанието се проточи дълго дори и по неговите стандарти.
После най-сетне проговори:
— Това има смисъл. Ще видя какво мога да направя.
Конференцията продължи шест седмици и когато всички се разотидоха, нищо не беше решено.
V
Ева Уилямс беше на една годинка, когато започнаха да й покарват кътните зъбки. Останалите пробиха доста лесно, но тези й причиняваха болки. Лойд и Дейзи не можеха да направят кой знае какво, за да я облекчат. Ева страдаше, не можеше да спи и не оставяше и родителите си да спят, затова страдаха и те.
Дейзи имаше много пари, обаче семейството живееше без излишна показност. Купиха приятна къщичка в Хокстън, където съседи им бяха един бакалин и един строител. Взеха си и малка кола — нов Морис осем, който вдигаше почти шестдесет мили в час. Дейзи продължаваше да носи красиви рокли, обаче Лойд имаше само три костюма — един вечерен, един раиран за Камарата на представителите и един от туид за уикендите, когато работеше в своя избирателен район.
Една вечер Лойд, вече по пижама, опитваше да приспи малката Ева и прелистваше списанието Лайф. Забеляза една изумителна фотография от Москва. На нея се виждаше жена, забрадена с шал; палтото й беше вързано с връв като колет; старческото й лице беше набраздено с дълбоки бръчки. Жената ринеше сняг на улицата. Светлината падаше върху нея така, че старицата изглеждаше някак извън времето — сякаш беше там от хиляда години. Лойд потърси името на фотографа — оказа се Уди Дюър, с когото се бяха срещнали на конференцията.
Телефонът иззвъня. Лойд вдигна и чу гласа на Ърни Бевин.
— Пусни радиото. Маршал е произнесъл реч — каза министърът и затвори, без да дочака отговор.
Лойд слезе в дневната с Ева на ръце. Включи радиото. Предаването се наричаше Американски коментар. Вашингтонският кореспондент на БиБиСи — Ленърд Миъл предаваше от университета Харвард в Кембридж, Масачузетс.
— Държавният секретар каза на харвардските възпитаници, че възстановяването на Европа ще отнеме повече време и усилия, отколкото са смятали първоначално — разказваше Миъл.
Лойд развълнувано си рече, че това звучи обещаващо.
— Тихо, Еви, моля те — обърна се той към детето и като по чудо тя млъкна.
После Лойд чу дълбокия и разумен глас на Маршал.
— Нуждите на Европа през следващите три или четири години от вносни — главно от Америка — храни и други стоки от първа необходимост са толкова по-големи от сегашната й възможност да плаща, че тя трябва да получи съществена допълнителна помощ… или ще се изправи пред изключително тежко икономическо, социално и политическо разстройство.
Лойд настръхна. Бевин беше помолил именно за „съществена допълнителна помощ“.
— Лекарството е в разкъсването на омагьосания кръг и възстановяването на вярата на европейците в тяхната бъдеща икономика — говореше Маршал. — Съединените щати ще направят всичко по силите си да подкрепят оздравяването на икономиката в целия свят.
— Той го направи! — победоносно съобщи Лойд на неразбиращата Ева. — Каза на Америка, че трябва да ни помогне! Но с колко? И как? Кога?
Гласът по радиото се смени. Репортерът каза:
— Държавният секретар не изложи подробен план за помощта за Европа. Но заяви, че европейците трябва да направят програмата.
— Значи ли това, че имаме карт бланш? — настойчиво запита Лойд дъщеричката си.
Отново прозвуча гласът на Маршал.
— Според мен инициативата трябва да дойде от Европа.
Репортажът свърши и телефонът отново звънна.