— Чу ли? — попита Бевин.
— Какво означава това?
— Не питай! — отвърна Бевин. — Ако задаваш въпроси, ще получиш отговори, които не би искал.
— Добре — рече озадаченият Лойд.
— Няма значение какво искаше да каже Маршал. Въпросът е какво правим ние. Инициативата трябва да дойде от Европа, нали така каза той. Това означава от мен и от теб.
— Какво мога да направя?
— Да си събереш багажа — рече Бевин. — Заминаваме за Париж.
Двадесет и четвърта глава
1948 година
I
Володя беше в Прага като член на делегацията на Червената армия за разговорите с чешката армия. Делегатите бяха отседнали в хотел „Империал“, разкошна сграда в бароков стил.
Валеше сняг.
На Володя му липсваха Зоя и Костя. Момченцето беше на две годинки и учеше нови думи с удивителна скорост. Променяше се така бързо, че на Володя му се виждаше различен всеки ден. А и Зоя отново беше бременна. Затова Володя не беше много съгласен да прекара две седмици далеч от семейството си. Повечето от колегите му в групата приемаха това пътуване като възможност да се отърват от жените си, да пият колкото искат и може би да пофлиртуват. Володя искаше просто да се върне у дома.
Военните преговори бяха истински, обаче ролята на Володя в тях служеше само като прикритие на действителната му задача — да докладва за дейността на некадърните съветски тайни служби, смъртния враг на неговото Военно разузнаване.
Напоследък Володя работеше без въодушевление. Предишната му вяра беше подкопана. Володя вече не вярваше нито в Сталин, нито в комунизма, нито в изконната доброта на съотечествениците си. Дори баща му не му беше баща. Би избягал на Запад, стига да намереше начин да измъкне и Зоя и Костя.
Въпреки това влагаше сърце в пражката мисия. Тя му даваше рядката възможност да направи нещо, в което вярва.
Преди две седмици чешката Комунистическа партия беше овладяла цялото правителство, отстранявайки своите коалиционни партньори. Външният министър Ян Масарик — герой от войната, демократ и анти-комунист — беше затворен на най-горния етаж на двореца Чернин, негова официална резиденция. Зад преврата несъмнено стояха съветските тайни служби. Всъщност зетят на Володя, полковник Иля Дворкин, също се намираше в Прага. Беше отседнал в същия хотел и с почти пълна сигурност беше замесен в събитието.
Според началника на Володя, генерал Лемитов, чешкият преврат беше катастрофа за образа на Съветския съюз пред света. Масарик служеше като доказателство, че източноевропейските страни могат да бъдат свободни и независими в сянката на Москва. Беше дал възможност на Чехословакия да състави комунистическо правителство, приятелски настроено към Кремъл, и в същото време да носи костюма на буржоазната демокрация. Така нещата се подреждаха отлично — Съветският съюз получаваше каквото иска, а американците бяха спокойни. Но сега равновесието бе нарушено.
Иля обаче злорадстваше:
— Буржоазните партии са смазани! — заяви той на Володя една вечер на бара в хотела.
— Видя ли какво стана в американския сенат? — меко отвърна Володя. — Старият изолационист Ванденбърг произнесе осемдесетминутна реч в подкрепа на Плана Маршал и го аплодираха до небесата.
Мъглявите идеи на Джордж Маршал се бяха превърнали в план. Това се дължеше преди всичко на хитростта на британския външен министър Ърни Бевин. По мнението на Володя, Бевин представляваше най-опасният тип анти-комунист — той произлизаше от работническата класа и беше социалдемократ. Макар и дебел, действаше бързо. Със светкавична скорост организира в Париж конференция, която изрази единодушното одобрение на Европа за харвардската реч на Джордж Маршал.
От шпионите си в британското външно министерство, Володя знаеше, че Бевин твърдо е решил да вкара Германия в Плана Маршал и да държи Съветския съюз настрани. А Сталин падна право в капана на Бевин, като заповяда на източноевропейските държави да отхвърлят Плана Маршал.
Сега като че ли съветските тайни служби правеха всичко по силите си да помогнат за приемането на закона за Плана от Конгреса.
— Сенатът беше изцяло настроен да отхвърли Плана — обясни Володя на Иля. — Американските данъкоплатци не искат да плащат сметката. Но превратът тук, в Прага, ги убеди, че трябва да го направят, защото има опасност европейският капитализъм да падне.
— Чешките буржоазни партии искаха да приемат американския подкуп — ядно отвърна Иля.