— И аз се радвам.
Джаки и Грег се загледаха в сина си, който разговаряше с някакво русо момиченце на неговата възраст. Връзките на кецовете му бяха развързани и ризата му беше измъкната от панталоните. Джорджи беше на дванадесет години и растеше бързо. Над горната му устна се беше появил нежен черен мъх. Изглеждаше поне три инча по-висок от миналата седмица.
— Изтегляме войските си от Европа възможно най-бързо — каза Грег. — Британците и французите също изтеглят своите от Германия. Обаче Червената армия стои на място. Резултат: сега те имат три пъти повече войници в Германия от нас.
— Американците не искат нова война.
— Можеш да го кажеш пак. И Труман се надява да спечели изборите през ноември, затова ще стори всичко по силите си да избегне войната. Но тя може да избухне и бездруго.
— Скоро ще напуснеш армията. С какво смяташ да се занимаваш?
Гласът на Джаки трепна издайнически и въпросът не прозвуча така небрежно, както на нея й се щеше. Грег не успя да разтълкува израза на лицето й.
— Ако предположим, че Америка няма да е във война, ще се кандидатирам за Конгреса през петдесета година. Баща ми е съгласен да финансира предизборната ми кампания. Ще започна веднага след президентските избори.
Джаки извърна поглед и механично попита:
— И от коя партия?
Грег се питаше с какво я е ядосал.
— От Републиканската, разбира се.
— А мислиш ли за брак?
Грег се слиса.
— Защо питаш?
Джаки си взираше настойчиво в него.
— Ще се жениш ли?
— Всъщност да. Тя се казва Нели Фордам.
— Така си и знаех. На колко години е?
— На двадесет и две. Какво искаш да кажеш с това „така си и знаех“?
— Един политик има нужда от съпруга.
— Аз я обичам!
— Не се и съмнявам. Нейното семейство в политиката ли е?
— Баща й е адвокат във Вашингтон.
— Правилен избор.
Грег се подразни.
— Много си цинична.
— Познавам те, Грег. Мили Боже, та ние бяхме любовници, когато ти беше малко по-голям, отколкото е Джорджи сега. Можеш да залъжеш всички с изключение на майка си и на мен.
Както винаги, Джаки беше проницателна. Майка му също се отнасяше критично към неговия годеж. Двете имаха право — това беше кариеристичен ход от негова страна. Но Нели беше хубава, очарователна и го обожаваше. Така че какво лошо имаше в това да се ожени за нея?
— След няколко минути имам среща с нея недалеч оттук.
— Нели знае ли за Джорджи?
— Не. И така трябва да продължава.
— Прав си. Достатъчно лошо е да имаш незаконно дете. Ако то на всичкото отгоре е и черно, направо може да ти съсипе кариерата.
— Знам.
— Това е почти толкова лошо, колкото да имаш съпруга негърка.
Грег беше толкова изненадан, че отговори, без да се замисля.
— Ти мислеше, че ще се оженя за теб?
Джаки изглеждаше огорчена.
— Ако трябваше да избирам дали да се оженя за тебе, или за Убиеца с киселинната баня, щях да поискам време да си помисля.
Грег знаеше, че тя лъже. За миг се замисли дали да не се ожени за нея. Смесените бракове не бяха нещо обичайно и срещаха голяма враждебност и от белите, и от черните, но някои хора се женеха и се справяха с последиците. Той никога не беше срещал момиче, което да му харесва колкото Джаки — дори и Маргарет Каудри, с която излизаше няколко години, преди да й омръзне да го чака да й предложи брак. Джаки имаше остър език, но на Грег това му беше приятно. Може би защото и майка му беше такава. Имаше нещо дълбоко привлекателно в това винаги да са тримата заедно. Джорджи щеше да се научи да го нарича „татко“. Можеха да си купят къща в квартал с по-широко скроени съседи. Може би в Джорджтаун, където беше пълно със студенти и млади професори.
После видя как русокосата приятелка на Джорджи бива привикана от майка си — сърдита бяла жена, която назидателно размахва пръст. И осъзна, че да се ожени за Джаки е най-лошата идея на света.
Джорджи се върна при майка си и Грег.
— Как върви училището? — попита Грег.
— Харесва ми повече отпреди. Математиката вече е по-интересна.
— Аз бях добър по математика — рече Грег.
— Какво съвпадение — обади се Джаки.
Грег се изправи и стисна рамото на Джорджи.
— Трябва да вървя. Продължавай да се стараеш по математика, приятел.
— Разбира се.