Грег махна на Джаки и си тръгна.
Нямаше съмнение, че тя е мислела за женитба по същото време като него. Знаела е, че излизането от армията ще е решителен момент. Че това ще го принуди да се замисли за бъдещето. Не беше възможно наистина да се е надявала Грег да се ожени за нея, ала това не пречеше тайно да си е мечтала. А сега той разруши фантазията й. Е, много лошо. Дори и да беше бяла, Грег не можеше да се ожени за нея. Привързан беше към нея, обичаше детето, обаче целият живот беше пред него и искаше съпруга, която да му донесе полезни контакти и поддръжка. Бащата на Нели беше много влиятелен в републиканските среди.
Грег отиде в „Наполи“ — италиански ресторант на няколко преки от парка. Нели вече беше там. Медночервените й къдрици се измъкваха изпод зелената шапчица.
— Изглеждаш великолепно! — възкликна Грег. — Надявам се, не съм закъснял.
Седна. Лицето на Нели беше каменно.
— Видях те в парка.
„Ох, мамка му“, рече си Грег.
— Подраних, затова поседях малко там. Ти не ме забеляза. После усетих, че се бъркам където не трябва и си тръгнах.
— Значи си видяла моя кръщелник? — с пресилена бодрост отговори Грег.
— Кръщелник ли ти е? Ти си доста изненадващ избор за кръстник. Даже не ходиш на черква.
— Добър съм с детето!
— Как се казва?
— Джорджи Джейкс.
— Не си го споменавал досега.
— Така ли?
— На колко години е?
— Дванадесет.
— Тоест ти си бил на шестнадесет, когато той се е родил. Малко рано е било да ставаш кръстник на някого.
— Май да.
— Какво работи майка му?
— Келнерка е. Навремето беше актриса. Псевдонимът й беше Джаки Джейкс. Срещнах я, докато работеше по договор със студиото на баща ми.
„Това е малко или повече вярно“, неловко си помисли Грег.
— А бащата?
— Джаки не е омъжена — поклати глава той.
Към масата се приближи келнер и с надеждата да облекчи напрежението, Грег попита:
— Ще искаш ли един коктейл? — и поръча: — Две мартинита.
— Веднага, господине.
Когато келнерът се отдалечи, Нели каза:
— Ти си бащата на момчето, нали?
— Аз съм негов кръстник.
— Ох, престани вече — с презрение отвърна тя.
— Защо си толкова сигурна?
— Детето може и да е черно, обаче прилича на теб. Връзките на обувките му са развързани, ризата му се измъква от панталона, напълно омая онова русо момиченце. Разбира се, че е твой син.
Грег се предаде и въздъхна.
— Смятах да ти кажа.
— Кога?
— Чаках подходящ момент.
— Щеше да е съвсем подходящо да ми кажеш, преди да ми поискаш ръката.
— Съжалявам.
Грег се чувстваше неловко, обаче не се тревожеше — мислеше, че тя ненужно вдига шум.
Келнерът донесе менюта и двамата се зачетоха.
— Спагетите болонезе са отлични — предложи Грег.
— Ще взема салата — отговори Нели.
Когато мартинитата дойдоха, Грег вдигна наздравица:
— За прошката в брака.
Нели не взе чашата.
— Аз не мога да се омъжа за теб.
— Скъпа, хайде, не пресилвай нещата. Нали ти се извиних вече.
Тя поклати глава.
— Не разбираш, така ли?
— Какво не разбирам?
— Онази жена, която седеше до теб в парка. Тя те обича.
— Обича ли ме?
Ден по-рано Грег би отрекъл, но след днешния разговор вече не беше толкова сигурен.
— Обича те. Защо не се е омъжила? Достатъчно красива е. Ако беше опитала, спокойно щеше да си намери мъж, който да приеме и детето. Но тя е влюбена в теб, развратник такъв.
— Не съм убеден.
— Момчето също те обожава.
— Аз съм любимият му чичо.
— Само дето не си му никакъв чичо.
Нели побутна чашата си.
— Ето, можеш да изпиеш и моето питие.
— Скъпа, моля те, успокой се.
— Отивам си — отвърна тя и стана.
Грег не беше свикнал момичетата да го оставят. Това го нервираше. Да не би вече да губеше своето очарование?
— Искам да се оженя за теб!
Думите прозвучаха отчаяно дори и на него самия.
— Не можеш да се ожениш за мен, Грег — отговори Нели, смъкна диамантения пръстен и го остави на червената карирана покривка. — Ти вече имаш семейство.
След това си отиде.
III