Световната криза достигна връхната си точка през юни. Карла и семейството й се намираха в центъра на събитията.
Президентът Труман задейства Плана Маршал и първите доставки на помощи почнаха да пристигат в Европа, което вбесяваше Кремъл.
На осемнадесети юни, петък, западните съюзници известиха германските граждани, че в осем същата вечер ще направят важно изявление. Семейството на Карла се събра около радиоприемника в кухнята, нагласен на вълните на Радио Франкфурт, и всички притеснено зачакаха. Войната свърши преди три години, ала те още не знаеха какво ги чака — капитализъм или комунизъм, единство или разделение, свобода или подчинение, добруване или нищета.
Вернер седеше до Карла и беше взел на коляното си Валтер, вече на две годинки и половина. Двамата се ожениха без много шум година по-рано. Карла отново работеше като медицинска сестра. Освен това беше представител на социалдемократите в градския съвет. Такъв беше и Хайнрих, съпругът на Фрида.
В Източна Германия съветските власти бяха поставили Социалдемократическата партия извън закона, ала Берлин беше оазис в съветската зона — намираше се под управлението на съвет на четирите държави-съюзнички, т.нар. Командатура, която наложи вето на забраната. В резултат социалдемократите спечелиха изборите, а комунистите се наредиха едва на трето място след консервативната християндемократическа партия. Съветските власти побесняха и им остана само да пречат на работата на новоизбрания градски съвет. Карла се тормозеше от това, обаче не можеше да си позволи да изостави надеждата за независимост от Москва.
Вернер успя да започне дребен бизнес. Прерови руините на бащината си фабрика и намери малко уреди и части за радиоапарати. Германците не можеха да си позволят нови вещи, но всеки искаше старото му радио да се поправи. Вернер откри неколцина инженери, които бяха работили във фабриката, и им възложи поправките. Той беше мениджър и продавач — обикаляше по къщите и кооперациите и рекламираше услугата.
Мод, която тази вечер също седеше на кухненската маса, вече беше преводачка за американците. Тя беше една от най-добрите и често превеждаше на заседанията на командатурата.
Ерик пък беше в полицейска униформа. След като потресе семейството си с влизането в Комунистическата партия, той беше назначен в новата източногерманска полиция, организирана от съветските окупатори. Ерик твърдеше, че западните съюзници искат да разделят страната на две части.
— Вие, социалдемократите, сте сецесионисти — повтаряше той комунистическата пропаганда така, както навремето като папагал цитираше нацистките лозунги.
— Западните съюзници не са разделили нищо — отвърна Карла. — Те отвориха границите между своите зони. Защо Съветският съюз не направи това? Така бихме станали отново една държава.
Ерик обаче не я чуваше.
Ребека беше почти на шестнадесет години. Карла и Вернер я бяха осиновили законно. Момичето вече беше в последния гимназиален клас и планираше да се изучи за медицинска сестра.
Карла отново бе бременна, обаче още не казваше на съпруга си. Вълнуваше се. Вернер имаше една осиновена дъщеря и един заварен син, а сега щеше да има свое дете. Карла знаеше, че ще му е много приятно, когато чуе новината. За да е напълно сигурна, реши да почака още малко.
Това, на което най-много държеше, бе да разбере в каква страна ще живеят нейните три деца.
По радиото заговори американският офицер Робърт Локнър. Той беше отраснал в Германия и говореше немски с лекота. Сега обясни, че от седем сутринта в понеделник Западна Германия ще има нова валута — германската марка.
Карла не беше изненадана. Стойността на райхсмарката намаляваше с дни. Ако изобщо имаха някаква работа, повечето хора получаваха заплатите си в райхсмарки. Те вършеха работа за взимане на купони за храна и на автобусни билети, обаче всички предпочитаха да получават стока или цигари. Клиентите на Вернер плащаха в райхсмарки, но за бърза поправка той взимаше по пет цигари, а за доставка до дома навсякъде в града вземаше по три яйца.
Карла знаеше от Мод, че новата валута е била обсъждана в Командатурата. Съветските представители бяха поискали матрици за печатане на новите пари. Но тъкмо те бяха обезценили райхсмарката, печатайки твърде много от нея. Нямаше смисъл същата участ да сполети и германската марка. Следователно западните съюзници отказаха, а съветските власти се разсърдиха.
Сега западните съюзници вече бяха решили да действат без съветската подкрепа. Карла беше доволна, понеже новата валута щеше да се отрази добре на Германия, обаче се притесняваше от реакцията на Москва.