По радиото Локнър обясни, че гражданите на Западна Германия ще могат да заменят шестдесет стари райхсмарки за нови три марки и деветдесет пфенига.
След това съобщи, че поне първоначално новата валута няма да се въведе в Берлин. Всички в кухнята на фон Улрихови изстенаха.
Карла отиде да спи с мисълта какво ли ще направят съветските окупатори. Лежеше до Вернер и слушаше дали спящият в съседната стая Валтер няма да заплаче. Напоследък съветските окупационни власти се бяха озлобили. Тайните им служби бяха отвлекли журналиста Дитер Фрийде от американския сектор и го бяха задържали. В началото отричаха изобщо да знаят за случая, а после заявиха, че са го арестували за шпионаж. Трима студенти бяха изключени от университета заради критиките си към Съветите в някакво списание. Най-тежкият случай беше на летището Гатов — съветски боен самолет закачи кацащ пътнически самолет на Бритиш Юропиън еъруейз; счупи крилото му, двата самолета се удариха и това доведе до смъртта на четиричленния екипаж на цивилния самолет, десет пътници и съветския пилот. Когато русите се сърдеха, винаги страдаше някой друг.
На другия ден съветските власти обявиха за престъпление внасянето на новата германска марка в Източна Германия. Това включваше и Берлин, „който е част от съветската зона“, както гласеше официалното съобщение. Американците веднага денонсираха последния израз и потвърдиха, че Берлин е международен град. Така или иначе обстановката продължи да се нажежава, а тревогите на Карла не изчезнаха.
В понеделник Западна Германия получи новата валута.
Във вторник червеноармейски куриер се появи в дома на фон Улрихови и призова Карла да се яви в общината.
И по-рано я бяха привиквали така, обаче днес тя тръгна със страх. Нищо не можеше да попречи на съветските служби да я арестуват. Комунистите действаха досущ като нацистите. Дори ползваха старите концентрационни лагери.
Прочутата стара сграда на градската управа — Ротес Ратхаус — беше разрушена от бомбардировките и сега съветът заседаваше в нова, на улица „Енорийска“. И двете се намираха в квартала „Мите“, където живееше Карла. В съветската зона.
Щом пристигна, Карла завари кметицата Луиза Шрьодер и други колеги, които бяха привикани на среща със съветския офицер за свръзка, майор Очкин. Той ги осведоми, че източногерманската валута ще бъде реформирана и в съветската зона ще бъде законна само новата източногерманска марка.
Кметицата Шрьодер веднага забеляза най-важното.
— Да не би да ни казвате, че това се отнася за всички сектори в града?
— Да.
Госпожа Шрьодер не се поддаваше лесно на сплашване.
— Според градската конституция съветските окупационни власти не могат да наложат решението си в останалите сектори — твърдо отговори тя. — Необходима е консултация със съюзниците.
— Те няма да възразят — рече Очкин и й подаде някакъв лист. — Това е заповедта на маршал Соколовски. Утре ще я представите на градския съвет.
Вечерта Карла обясни на Вернер:
— Виждаш каква е съветската тактика. Ако градският съвет приеме този закон, на западните съюзници с тяхната демократична нагласа ще им бъде трудно да го отхвърлят.
— Обаче съветът няма да го приеме. Комунистите са малцинство, а никой друг не иска източногерманската марка.
— Не. И затова се чудя какъв ли коз крие маршал Соколовски в ръкава си.
На другата сутрин вестниците съобщиха, че от петък в Берлин влизат в сила две валути — източногерманската и германската марка. Оказа се, че американците тайно са докарали със самолет двеста и петдесет милиона нови германски марки — скрити в сандъци с надписи „Клей“ и „Бърд Дог“, те бяха складирани в целия град.
През деня Карла започна да чува слухове от Западна Германия. Новите пари бяха предизвикали същинско чудо там. По витрините на магазините за една нощ се бяха появили повече стоки: кошници череши, спретнати връзки моркови от околните села, масло, яйца, сладкиши и дълго укривани луксозни стоки като обувки, ръчни чанти и дори дамски чорапи по четири марки чифта. Явно хората бяха изчаквали момента, когато ще могат да продават срещу истински пари.
Следобед Карла отиде в градската управа, за да участва в насроченото за четири часа заседание. Щом приближи сградата, забеляза десетки камиони на Червената армия, паркирани по съседните улици. Шофьорите се размотаваха и пушеха цигари. Камионите бяха предимно американска направа, от предоставените по закона „Заем-наем“ по време на войната. Обхваната от неприятно предчувствие, Карла чу шумове от неспокойна тълпа. Явно скритият коз на съветския губернатор беше насилието.