Дейзи я поздрави:
— Добър ден, госпожо Фаркарсън. Това е приятелката ми Ева Ротман от Берлин.
— Здравейте — отвърна Нора Фаркарсън и не протегна ръка.
Нямаше нужда да любезничи с някакви руски парвенюта, още по-малко пък с еврейските им гости.
Изведнъж я осени някаква мисъл.
— Ах, Дейзи, можеш ли да пообиколиш и да разбереш кой би желал да играе тенис.
Дейзи разбираше, че се отнасят с нея малко като със слугиня, но реши да изпълни молбата.
— Разбира се. Смесени двойки, нали?
— Хубава идея — госпожа Фаркарсън извади късо моливче и парче хартия. — Запиши имената.
Дейзи се усмихна сладко и извади златна писалка и мъничък кожен бележник от чантичката си.
— Екипирана съм.
Тя познаваше всички играчи на тенис, и добрите, и слабите. Членуваше в Тенисклуба, не толкова затворен като Яхтклуба. Съчета Ева с Чък Дюър, четиринадесетгодишния син на сенатора Дюър, а Джоан Рузрок постави до по-големия от двамата — Уди, едва на петнадесет, но вече висок колкото върлинестия си баща. Естествено, тя щеше да бъде партньор на Чарли.
Дейзи съзря едно познато лице, сепна се и идентифицира своя полубрат Грег, сина на Марга. Не се срещаха често и тя не го беше виждала от година. За това време той се бе превърнал в мъж — израснал с шест инча и с тъмната сянка на покарала брада, макар да беше само петнадесетгодишен. Като дете ходеше раздърпано и сега продължаваше. Носеше скъпите си дрехи небрежно: ръкавите на блейзъра навити, раираната вратовръзка с разхлабен възел, ленените панталони мокри и с полепнал по маншетите пясък.
Госпожица Пешкова винаги изпитваше неудобство при срещите си с Грег. Той беше живото доказателство как баща й е пренебрегнал нея и майка й заради Марга и нейния син. Тя знаеше — много женени мъже имаха връзки, но недискретността на собствения й баща изпъкваше по приемите, очевидна за всички. Той би трябвало да премести Грег и Марга в Ню Йорк, където никой никого не познаваше, или в Калифорния, където никой не виждаше нещо нередно в изневярата. Тук обаче те бяха вечният скандал и донякъде Грег бе причината хората да я гледат отвисоко.
Той учтиво я запита как е и получи отговора:
— Направо съм бясна, ако искаш да знаеш. Баща ми ме изпързаля — за пореден път.
— Какво е направил? — запита предпазливо Грег.
— Покани ме да отида в Белия дом с него — и после да вземе оная уличница Гладис Анджелъс. Сега съм всеобщо посмешище.
— Трябва да е било добра реклама за новия й филм Страст.
— Винаги заставаш на негова страна, понеже той предпочита теб пред мен.
Грег изглеждаше ядосан.
— Може би защото го харесвам, вместо непрекъснато да се оплаквам от него.
— Аз не…
Дейзи бе на път да изрече, че не се оплаква непрестанно, но се усети, че всъщност е така.
— Е, може би се оплаквам, но и той трябва да държи на обещанията си, нали?
— Има да мисли за толкова много неща.
— Може би не трябва да държи две любовници и жена в добавка.
Грег сви рамене.
— Доста работа за оправяне е.
И двамата забелязаха неволно получилата се двусмислица и след миг се разкикотиха.
Дейзи продължи:
— Добре, май не бива да обвинявам теб. Ти не си искал да те родят.
— А аз може би трябва да ти простя, че си ми отнемала бащата три нощи седмично — без значение колко съм плакал и съм го молил да остане.
Дейзи никога не бе поглеждала на нещата така. За нея Грег бе узурпаторът, незаконнороденото дете, което крадеше баща й. Сега обаче усети, че и той е бил засегнат, точно колкото нея.
Загледа се в него и стигна до извода, че някои момичета може да го намерят привлекателен. За Ева обаче бе твърде малък. Вероятно щеше и да се окаже егоистичен и ненадежден като баща им.
— Както и да е — смени темата тя. — Играеш ли тенис?
Той поклати глава.
— Такива като мен не ги пускат в Тенисклуба.
После постави на лицето си една нехайна усмивка и Дейзи разбра, че Грег точно като нея се усещаше отхвърлен от обществото на Бъфало.
— Хокеят на лед е моят спорт — обясни той.
— Лошо — и тя продължи нататък.
Щом събра достатъчно имена, се върна при Чарли, който най-накрая беше поставил мрежата. После изпрати Ева да намери първия от партньорите и се обърна към Чарли: