Дали всички жени се обръщат назад и си мислят колко глупави са били на младини? Дейзи пак се върна на Етел, която определено се е държала неразумно — забременяла е от господаря си, при това женен мъж — но никога не говореше със съжаление за това. Сигурно такова е правилното отношение. Дейзи си спомни собствените си грешки: как се сгоди за Чарли Фаркарсън; как отхвърли Лойд; как се омъжи за Бой Фицхърбърт. Всъщност не можеше да определи какво добро е произлязло от тези грешки. Едва когато беше решително отхвърлена от висшето общество и намери утеха в кухнята на Етел в „Олдгейт“, животът на Дейзи тръгна към по-добро. Престана да копнее за високо положение, научи какво е истинско приятелство и оттогава беше винаги щастлива.
Откакто престана да я е грижа, Дейзи се наслаждаваше на партитата много повече.
— Готова ли си? — попита Лойд.
Беше готова. Облече горната си дреха, също на Диор. Слязоха с асансьора, излязоха от хотела и се качиха в лимузината, която ги чакаше отпред.
IV
На Бъдни вечер Карла убеди майка си да посвири на пиано.
Мод не беше свирила от години. Може би се наскърбяваше от спомените за Валтер — двамата винаги свиреха и пееха заедно и тя все обясняваше на децата си как неведнъж безуспешно е опитвала да го научи да свири рагтайм. Напоследък обаче не разказваше тази история и Карла предполагаше, че днес пианото напомня на майка й за Йоахим Кох — младият офицер, който идваше при нея на уроци и тя го измами и съблазни, а Карла и Ада го убиха. Самата Карла не можеше да заличи спомена за онази кошмарна вечер, особено за начина, по който се отърваха от тялото. Не съжаляваше — постъпиха правилно — но все пак би искала да не си спомня.
Мод най-сетне склони да изсвири „Тиха нощ“ и всички да пеят заедно. Вернер, Ада, Ерик и трите деца — Ребека, Валтер и бебето Лили — се събраха около стария Стейнуей в салона. Карла сложи на пианото една свещ и заразглежда лицата на близките си в трепкащата светлина, докато те пееха старата немска песенчица.
Валтер, в прегръдките на Вернер, след няколко седмици щеше да навърши четири годинки. Внимателно налучкваше думите и мелодията и се стараеше да пее с големите. Имаше ориенталските очи на кръвния си баща и Карла бе решила за отмъщение да възпита сина си да бъде нежен с жените и да ги уважава.
Ерик пееше искрено. Поддържаше съветския режим така сляпо, както по-рано поддържаше нацистите. В началото Карла беше потресена, ядосваше се, но вече виждаше логиката. Ерик беше от онези непълноценни личности, които толкова се бояха от живота, че предпочитаха строгата власт; искаха правителство, което не търпи възражения, да им казва какво да правят и какво да мислят. Тези хора бяха глупави и опасни, но те бяха мнозинство.
После Карла с привързаност се взря в мъжа си, който и на тридесет години си оставаше хубавец. Спомняше си как го целуваше — и правеше други неща — пред тежкарската му кола в Грюневалд, когато беше на деветнадесет години. Още й харесваше да го целува.
Съжаляваше за хиляди неща в последните години, най-много за смъртта на баща си. Постоянно й липсваше и тя все още плачеше, когато си спомнеше как лежи в антрето, толкова пребит, че не доживя до идването на лекаря.
Но всеки умира. А Валтер фон Улрих даде своето, за да стане светът по-добър. Ако повече германци имаха неговата смелост, нацистите нямаше така лесно да победят. Карла искаше да направи всичко, което той правеше — да възпита децата си добре, да има влияние в политиката, да обича и да бъде обичана. Най-много искаше след смъртта й нейните деца да могат да кажат това, което тя казваше за своя баща — че животът й е имал значение и че е направила света по-добър.
Песничката свърши; Мод задържа финалния акорд и малкият Валтер се наведе и духна свещта.