— Помогни ми да разпределим участниците.
Коленичиха един до друг и направиха в пясъка диаграма с четвъртфиналите, полуфиналите и финалите. Докато вписваха имената, Чарли я попита:
— Харесваш ли филми?
Дейзи се зачуди дали няма да я покани да излязат и отвърна:
— Да.
— Да си гледала Страст?
— Не, Чарли, не съм — отегчено продължи тя. — В него участва любовницата на баща ми.
Той бе шокиран.
— Според вестниците те са само добри приятели.
— Как мислиш, защо ли госпожица Анджелъс, едва двадесетгодишна, е толкова близка с четиридесетгодишния ми баща? — саркастично запита Дейзи. — Да не би да харесва оредяващата му коса? Или коремчето му? Или пък неговите петдесет милиона долара?
— А, разбирам — много смутено произнесе Чарли. — Извинявай.
— Не се извинявай. Нещо съм зла. Ти не си като останалите — не си мислиш веднага най-лошото за хората.
— Май съм си просто тъп.
— Не, просто си мил.
Чарли изглеждаше притеснен, но доволен.
— Давай да вършим тая работа — поде тя. — Трябва да го нагласим, та най-добрите играчи да стигнат до финала.
Нора Фаркарсън се появи отново. Тя погледна Чарли и Дейзи, застанали на колене един до друг в пясъка, и проучи произведението им.
Чарли започна:
— Доста е добро, мамо, нали?
Очевидно бе, че жадува за одобрението й.
— Много добре.
Госпожа Фаркарсън хвърли преценяващ поглед на Дейзи — както някое наскоро родило женско куче би изгледало натрапник, който доближава кутретата му.
— Чарли направи по-голямата част — обясни Дейзи.
— Не, не е бил той — рязко произнесе госпожа Фаркарсън. Тя погледна сина си и погледът й се върна на госпожица Пешкова.
— Ти си умно момиче — изрече тя. Сякаш искаше да каже още нещо, но се отказа.
— Какво? — попита Дейзи.
— Нищо — събеседницата й се обърна.
Дейзи се изправи.
— Зная какво си мислеше тя — промърмори тя на Ева.
— Какво?
— Ти си умно момиче — почти ставаш за сина ми, само да идваше от по-добро семейство.
Ева бе скептична.
— Няма как да знаеш.
— Сигурна съм. И ще се омъжа за него, дори да е само, за да докажа на майка му, че не е права.
— О, Дейзи, защо толкова те е грижа какво мислят тези хора?
— Хайде да гледаме тенис.
Дейзи приседна на пясъка до Чарли. Може и да не беше красавец, но щеше да обожава жена си и да върши всичко за нея. Свекървата щеше да е проблем, но Дейзи смяташе, че ще може да се оправя с нея.
Високата Джоан Рузрок щеше да сервира — носеше бяла пола, която подчертаваше дългите й крака. Партньорът й Уди Дюър, още по-висок от нея, й подаде топката. Нещо в погледа му накара Дейзи да си помисли, че той харесва Джоан, че може би е влюбен в момичето. Тя обаче бе на осемнадесет, а той на петнадесет — безнадеждна история.
Обърна се към Чарли:
— Може би все пак ще трябва да гледам Страст.
Той не пое подхвърления му намек и отвърна безучастно:
— Може би.
Моментът бе отминал.
Дейзи се обърна към Ева.
— Питам се къде ли мога да купя един Джак Ръсел териер?
II
Лев Пешков бе най-добрият баща за едно момче — или щеше да бъде, ако се навърташе по-често наоколо. Бе богат и щедър, бе по-умен от всички, дори се обличаше добре. На по-млади години сигурно е бил хубавец, а жените му се хвърляха дори и сега. Грег Пешков го обожаваше и негодуваше единствено от това, че го вижда толкова рядко.
— Трябваше да продам смотаната леярна, когато имах възможност — обясняваше баща му, докато вървяха из мълчаливата и опустяла фабрика. — Губеше пари дори и преди проклетата стачка. Трябва да се държа за кината и баровете.
Господин Пешков размаха поучително пръст.
— Хората винаги купуват пиене и в добри, и в лоши дни. И ходят на кино дори и когато не могат да си го позволят. Не забравяй това.
Грег бе сигурен, че баща му не прави грешки в бизнеса, и попита:
— Защо тогава я държиш?
— Сантименти — отвърна баща му. — На твоите години работех на подобно място, „Машиностроителния завод на Путилов“ в Ленинград.
Огледа пещите, формите, лебедките, струговете и тезгяхите.
— Всъщност, беше много по-зле.