Металообработващият завод на Бъфало произвеждаше перки от всякакъв размер, включително и корабни витла. Грег бе напрано омаян от математиката на извитите остриета. Беше най-добрият математик в класа си.
— Ти инженер ли беше? — попита той.
Лев се засмя.
— Казвам го на хората, ако се налага да ги впечатля. Истината е, че наглеждах конете. Бях коняр. Никога не ме е бивало с машините. Това бе дарбата на брат ми Григорий. Метнал си се на него. Но да повторя — никога не купувай леярни.
— Няма.
Грег трябваше да прекара лятото в стъпките на баща си и да изучава бизнеса. Лев току-що се бе върнал от Лос Анджелис и уроците на Грег бяха започнали днес. Той обаче не искаше да се осведомява за леярната. Беше добър по математика, но го интересуваше властта. Щеше му се баща му да го вземе при някое от честите си пътувания до Вашингтон, където лобираше за филмовата индустрия. Там се вземаха истинските решения.
Очакваше с нетърпение обяда. Той и баща му щяха да се срещнат със сенатор Гас Дюър. Грег искаше да моли сенатора за услуга, но все още не бе уточнил нещата с баща си. Перспективата го изнервяше и вместо да говори за това, той попита:
— Чувал ли си нещо за брат си в Ленинград?
Лев поклати глава.
— Нищо от войната насам. Няма да се учудя, ако е мъртъв. Доста стари болшевики изчезнаха.
— Като си говорим за семейството, в неделя видях природената си сестра. Беше отишла на пикника на плажа.
— Прекарахте ли добре?
— Направо ти е бясна, знаеш ли?
— Сега пък какво съм направил?
— Казал си й, че ще я вземеш в Белия дом, а после си завел Гладис Анджелъс.
— Вярно е, забравих. Но исках и малко реклама за Страст.
До тях се доближи висок мъж с крещящо десениран, дори според сегашната мода, костюм. Той докосна ръба на шапката си:
— Добро утро, шефе.
Лев обясни на сина си:
— Джо Брехунов отговаря за сигурността тук. Джо, това е синът ми Грег.
— Приятно ми е — отвърна Брехунов.
Грег стисна ръката му. Както повечето фабрики, и леярната имаше собствена полицейска сила. Брехунов обаче приличаше повече на престъпник, отколкото на полицай.
— Спокойно ли е? — поинтересува се Лев.
— Малък инцидент през нощта — обясни Брехунов. — Двама машиностроители опитаха да изнесат петнадесетинчов винкел авиационна стомана. Хванахме ги, когато опитваха да го прехвърлят през оградата.
— Повикахте ли полицията? — попита Грег.
— Нямаше нужда — усмихна се Брехунов. — Поговорихме си малко за понятието за частна собственост и после ги изпратихме до болницата да си помислят хубаво за това.
Грег не се изненада, че хората от охраната на баща му бият крадците така, че ония да стигат до болница. Лев никога не бе посягал да удари него или майка му, но момчето усещаше, че насилието не се намира особено надълбоко под чаровната външност на баща му. Предположи, че е заради ранните му години в лошите квартали на Ленинград.
Иззад една от пещите се показа закръглен мъж в син костюм и работническо таке.
— Това е профсъюзният водач Брайън Хол — представи го Лев. — Добро утро, Хол.
— Добро утро, Пешков.
Грег повдигна вежди. Хората обикновено наричаха баща му господин Пешков.
Лев стоеше разкрачен, с ръце на кръста.
— Е, имате ли отговор за мен?
На лицето на Хол се появи упорито изражение.
— Хората няма да се върнат на работа с намаление в заплатата, ако това имате предвид.
— Но аз направих предложението си по-добро!
— Все си остава намаление на заплатата.
Грег започна да се нервира. Баща му не понасяше съпротива и можеше да избухне.
— Управителят ми казва, че не получаваме никакви поръчки, понеже не може да направи цените конкурентни при такива заплати.
— Това е заради остарелите машини, Пешков. Някои от струговете са отпреди войната! Трябва да купиш нови машини.
— Посред депресията? Да не си побъркан? Няма да хвърлям повече пари на вятъра.
— Е, така се чувстват и работниците ти — произнесе Хол с вида на човек, който вади асото от картите си. — Няма да ти дадат пари, когато самите те нямат достатъчно за себе си.
Грег си помисли, че работниците постъпват глупаво, като стачкуват по време на депресия, и бе раздразнен от самоконтрола на Хол. Мъжът говореше, сякаш е равен на Лев, а не негов служител.
Пешков продължи: