Выбрать главу

— Както сме я подкарали, всички губим пари. Има ли смисъл в това нещо?

— То вече е извън контрола ми — отвърна Хол. На Грег му прозвуча самодоволно. — Профсъюзът изпраща екип от центъра, за да вземат нещата в свои ръце.

Пълничкият човек извади голям стоманен часовник от джобчето на жилетката си.

— Влакът им трябва да пристигне до час.

Лицето на Лев потъмня:

— Не ни трябват външни натрапници, които да разбъркват нещата.

— Ако не искаш неприятности, не бива да ги предизвикваш.

Лев стисна ръка в юмрук, но господин Хол си излезе.

Тогава фабрикантът ядосано се обърна към Брехунов:

— Знаеше ли за тия от ръководството на профсъюза?

Началникът на охраната изглеждаше нервен.

— Заемам се веднага с тая работа, шефе.

— Разбери кои са и къде са отседнали.

— Няма да е трудно.

— И ги върни в Ню Йорк в някоя линейка.

— Остави го на мене, шефе.

Лев се обърна и Грег го последва. Ето това е властта, помисли си Грег с леко страхопочитание. Баща му се изказа, и профсъюзните началници ще бъдат пребити.

Излязоха от сградата и седнаха в колата на Лев — петместен Кадилак седан в новата обтекаема форма на дизайна. Дългите му извити калници напомняха на Грег за бедрата на момиче.

Лев подкара по улица „Портър“ към крайбрежната и паркира при Яхтклуба на Бъфало. Слънчевата светлина играеше красиво върху корабите в марината. Грег бе уверен, че баща му не е член на този елитен клуб. Гас Дюър със сигурност беше вътре.

Тръгнаха по кея. Сградата на клуба бе построена върху стълбове над водата. Лев и Грег влязоха и свалиха шапки. Грег веднага се почувства неловко, щом усети, че е гостенин на клуб, който няма да го приеме за свой член. Хората вътре вероятно си мислеха, че трябва да се чувства привилегирован, че са го допуснали. Пъхна ръце в джобовете и се понесе небрежно, за да им покаже, че въобще не е впечатлен.

— Някога бях член — обясни Лев. — Но през 1921 година председателят ми каза да напускам, понеже съм внасял незаконно алкохол. После ме помоли да му продам кашонче шотландско уиски.

— Защо сенатор Дюър иска да обядва с теб? — попита Грег.

— Ще научим.

— Имаш ли нещо против да му поискам услуга?

Лев се намръщи.

— Май че не. Какво искаш?

Преди Грег да успее да отвърне, баща му поздрави един шестдесетинагодишен мъж.

— Това е Дейв Рузрок — обясни той на Грег. — Той е главният ми съперник.

— Ласкаеш ме — намеси се мъжът.

Кинотеатри Роузрок бяха мрежа поовехтели киносалони из щата Ню Йорк. Собственикът им обаче изобщо не изглеждаше като за архива. Имаше патрицианско излъчване: висок, белокос, с орлов нос. Носеше син кашмирен блейзър с герба на клуба на лявото джобче. Грег каза:

— В събота имах удоволствието да гледам как дъщеря ви Джоан играе тенис.

Дейв бе поласкан:

— Добра е, нали?

— Много.

Лев се намеси:

— Радвам се, че те срещам, Дейв — мислех да ти се обадя.

— Защо?

— Кината ти се нуждаят от префасониране. Много са старомодни.

Дейв изглеждаше поразвеселен.

— Мислел си да ми звъниш, за да ми съобщиш тези новини?

— Защо не направиш нещо по въпроса?

По-старият му събеседник елегантно сви рамене.

— Защо да се занимавам? Изкарвам достатъчно пари. На моята възраст не искам да се товаря.

— Можеш да удвоиш печалбите си.

— Като вдигна цените на билетите. Не, благодаря.

— Ти си луд.

— Не всеки е обсебен от парите — отвърна Дейв с отсянка на презрение.

— Продай ми ги тогава — предложи Лев.

Грег бе изненадан. Не бе забелязал как стигнаха дотук.

— Ще ти дам добра цена — обясни Лев.

Дейв поклати глава.

— Харесва ми да имам киносалони. Те доставят удоволствие на хората.

— Осем милиона долара — продължи Лев.

Грег се смая и се попита: „Наистина ли току-що чух как баща ми предлага на Дейв осем милиона долара?“

— Цената е добра — призна Дейв. — Но няма да продавам.

— Никой друг няма да ти даде толкова — раздразнено контрира Лев.

— Знам — Дейв изглеждаше попреситен от натиска. Той обърна остатъка от питието си, произнесе „Приятно ми беше“ и се прехвърли от бара в салона.

Лев изглеждаше отвратен.

— „Не всеки е обсебен от парите“ — повтори той. — Прапрадядото на Дейв е дошъл тук от Персия преди сто години само с дрехите на гърба си и с шест килима. Той не би се отказал от осем милиона долара.