— Не знаех, че имаш толкова много пари — каза Грег.
— Нямам ги в наличност. Банките са за това.
— И щеше да теглиш заем, за да платиш на Дейв?
Лев отново вдигна показалеца си.
— Не харчи своите пари, когато можеш да харчиш парите на някой друг.
Влезе Гас Дюър, висока фигура с внушителна глава. Беше към средата на четиридесетте си години, и светлокестенявата му коса бе прошарена със сребро. Поздрави ги с хладна любезност, стиснаха си ръцете и той им предложи питиета. Грег веднага разбра, че Гас и баща му въобще не се харесват. Уплаши се, че затова сенаторът няма да даде услугата, която смяташе да му поиска. Може би трябваше да се откаже от идеята.
Гас беше важна клечка. Баща му е бил сенатор преди него — династична приемственост, която се струваше неамериканска на Грег. Сенаторът Дюър бе помогнал на Франклин Рузвелт да бъде избран за губернатор на Ню Йорк, а след това и за президент. Сега работеше във влиятелната Сенатска комисия за външна политика.
Синовете му Уди и Чък учеха в училището на Грег. Уди беше читанка, а Чък — спортист.
Лев започна:
— Президентът Ви е казал да уредите стачката при мен, сенаторе?
Гас се усмихна:
— Не, все още не.
Лев се обърна към сина си:
— При последната стачка в леярната — преди двадесет години — президентът Уилсън изпрати Гас да ме принуди да дам на хората повишение на заплатата.
— Спестих Ви пари — внимателно каза Гас. — Искаха един долар отгоре — а аз ги накарах да вземат половината.
— Точно петдесет цента над това, което аз смятах да дам.
Гас се усмихна и сви рамене:
— Да обядваме?
Влязоха в салона. След като поръчаха, сенаторът започна:
— Президентът бе доволен, че можа да отидеш на приема в Белия дом.
— Може би не трябваше да вземам Гладис — отвърна Лев. — Госпожа Рузвелт бе малко студена с нея. Май не одобрява филмовите звезди.
„Май не одобрява филмови звезди, които спят с женени мъже“, помисли си Грег, но си замълча.
По време на обеда Гас говореше за дреболии. Грег пък търсеше възможност да помоли за услугата си. Искаше да поработи едно лято във Вашингтон, да проучи механизмите на властта и да си изгради контакти. Баща му може би щеше да успее да му уреди стаж, но при някой републиканец, а те не бяха във властта. Грег желаеше да работи в кабинета на влиятелния и уважаван сенатор Дюър, личен приятел и съюзник на президента.
Запита се защо е притеснен, че ще иска нещо такова. Най-лошото, което Дюър можеше да направи, беше да каже „Не“.
Когато приключиха с десерта, Гас се зае с проблема:
— Президентът ме помоли да те питам за Лигата на свободата.
Грег бе чувал за тази организация — дясна група от противници на Новия курс.
Лев запали цигара и издуха дима:
— Трябва да сме нащрек срещу промъкването на социализма.
— Само Новият курс ни спасява от кошмара, който съществува в Германия.
— Лигата на свободата не е нацистка организация.
— Не е ли? Съставили са план за въоръжено въстание, за да отстранят президента. Разбира се, това не е реалистично — все още не.
— Смятам, че имам правото да се придържам към своето мнение.
— Тогава подкрепяш не когото трябва. Лигата няма нищо общо със свободата, знаеш го.
— Не ми говори за свобода — отвърна му Лев с гневна нотка. — На дванадесет години ленинградската полиция ме би с камшик, понеже родителите ми стачкуваха.
Грег не бе много наясно защо баща му каза това. Бруталността на царския режим изглеждаше като аргумент в подкрепа на социализма, а не срещу него.
Гас продължи:
— Рузвелт знае, че даваш пари на Лигата, и иска да спреш.
— Откъде знае на кого давам пари?
— Казали са му го от ФБР. Те проучват такива хора.
— Ние живеем в полицейска държава! А ти би трябвало да си либерал.
Грег установи, че в аргументите на баща му няма много логика. Той просто опитваше по всякакъв начин да постави Гас в неудобно положение и не се интересуваше дали не противоречи сам на себе си.
Гас остана спокоен.
— Опитвам се да направя така, че това да не стане работа за полицията — обясни той.
Лев се ухили.
— А президентът знае ли, че ти отмъкнах годеницата?