За Грег това беше нещо ново, но изглежда беше вярно, понеже баща му най-накрая изкара Гас от равновесие. Сенаторът изглеждаше шокиран, извърна погледа си и се изчерви. „Едно на нула за нас“, рече си Пешков-син.
Баща му му обясни.
— През 1915 година Гас беше сгоден за Олга. После тя промени решението си и се омъжи за мен.
Гас си върна самообладанието:
— Тогава всички ние бяхме ужасно млади.
Лев вметна:
— Май си забравил Олга доста бързо.
Дюър хладно изгледа събеседника си и не му остана длъжен:
— Като теб.
Грег видя, че баща му се оказа в неудобно положение. Ударът на Гас попадна в десетката.
Възцари се неловка тишина и сенаторът продължи:
— Ти и аз воювахме, Лев. Аз бях в един картечен батальон с приятеля си от училище Чък Диксън. Край едно малко френско градче с името Шато-Тиери той бе разкъсан на парчета пред очите ми.
Дюър говореше с обичайния си тон, но Грег се усети, че е затаил дъх. Сенаторът продължи:
— Имам амбицията на синовете ми да не им се налага да минават през това, през което сме минали ние. Ето защо групи като Лигата на свободата трябва да бъдат ликвидирани в зародиш.
И Грег видя своя шанс:
— И аз се интересувам от политиката, господин сенатор, и бих желал да науча повече. Би ли било възможно да ме вземете като стажант някое лято?
Момчето зачака.
Гас изглеждаше изненадан, но отговори:
— Винаги мога да използвам някой умен младеж, който желае да работи в екип.
Отговорът не беше нито „да“, нито „не“.
— Аз съм отличник по математика и съм капитан на отбора по хокей на лед — продължи да се препоръчва Грег. — Питайте Уди за мен.
— Добре — и Гас се обърна към Лев. — Ще вземеш ли предвид настояването на президента? Наистина е нещо много важно.
Гас сякаш предлагаше да си направят услуга един на друг. Но щеше ли Лев да се съгласи?
Пешков-старши се поколеба доста време, смачка фаса си и изрече:
— Мисля, че се разбрахме.
Събеседникът му се изправи:
— Добре. Президентът ще е доволен.
„Успях!“, каза си Грег.
Излязоха от клуба и тръгнаха към колите си.
Докато излизаха от паркинга, Грег се обърна към баща си:
— Благодаря ти, татко. Наистина съм ти благодарен за това, което направи.
— Ти избра момента добре — каза баща му. — Радвам се, че си толкова умен.
Комплиментът се хареса на Грег. В някои отношения той бе по-умен от баща си — със сигурност се оправяше по-добре в математиката и науките — но се притесняваше, че не е практичен и комбинативен като своя старец.
— Искам да бъдеш разумен — продължи Лев. — Не като някой от ония глупаци.
Грег си нямаше и представа кои ли ще да са те.
— Трябва да бъдеш постоянно напред. Това е начинът да се оправяш.
Лев стигна до кантората си, в някакъв модерен блок в центъра на града. Докато пресичаха мраморното фоайе, той произнесе:
— А сега ще дам един урок на оня глупак Дейв Рузрок.
В асансьора Грег се питаше как ли баща му ще направи това.
Студио Пешков заемаше най-горния етаж. Грег тръгна подир Лев по широкия коридор, после през приемната с двете хубави млади секретарки. Докато влизаха в кабинета, Лев се обърна към тях:
— Дайте ми Сол Стар на телефона, става ли?
После седна зад бюрото и обясни:
— Соли е собственик на едно от най-големите киностудиа в Холивуд.
Телефонът на бюрото иззвъня и бащата на Грег вдигна слушалката:
— Сол! Как е, а?
В продължение на минута-две Грег слушаше мъжки приказки, а после Лев премина към бизнеса.
— Един съвет за теб — започна той. — В щата имаме една овехтяла верига дупки под името Кинотеатри Роузрок… да, точно така… слушай ме, не им пращай най-добрите нови филми това лято — може и да не си получиш парите.
Грег осъзна, че това ще засегне Дейв тежко — без интересни нови филми, които да показва, приходите му щяха да се сринат.
— Само за разумните, нали? Соли, недей да ми благодариш, ти би направил същото за мен… Дочуване.
Още веднъж Грег се смая от властта на баща си. Той можеше да накара да пребият някого. Можеше да стресне един президент. Можеше да предложи осем милиона долара от парите на другите хора. Можеше да прелъсти нечия годеница. И можеше да разруши нечий бизнес с едно телефонно обаждане.
— Гледай да видиш — обърна се към него баща му. — След месец Дейв Рузрок ще ме моли да купя салоните му — за половината от това, което му предложих днес.