III
— Не знам какво му е на това кученце — рече Дейзи. — Не прави нищо от това, което му нареждам. Направо откачам.
Гласът й трепереше, в очите й имаше сълзи, и тя преувеличаваше само малко.
Чарли Фаркарсън проучи животното.
— Нищо му няма. Той е един симпатичен дребосък. Как се казва?
— Джак.
— Хммм.
Бяха седнали на градинските кресла в добре поддържаната двуакрова градина на дома на Дейзи. Ева поздрави Чарли и после тактично се оттегли, за да пише писмо до Берлин. В далечината градинарят Хенри окопаваше леха с виолетови и жълти теменужки. Жена му, прислужницата Ела, донесе кана лимонада и чаши и ги положи на сгъваемата маса.
Кутренцето беше мъничък Джак Ръсел териер, малък и силен, бял на светлокафяви петна. Имаше интелигентен вид, като че ли разбираше всяка дума, но явно нямаше желание да се подчинява. Дейзи го държеше в скута си и галеше носа му с изящните си пръсти по начин, който (надяваше се тя) ще бъде притеснителен за Чарли.
— Името не ти ли харесва?
— Малко очевидно може би?
Чарли се загледа в бялата й ръка на носа на кучето и смутено се размърда в стола си.
Дейзи не искаше да прекалява с работата. Разпалеше ли Чарли твърде много, той просто щеше да си отиде вкъщи. Това и беше причината на двадесет и пет години все още да е ерген — няколко момичета от Бъфало, сред тях Дот Реншоу и Мъфи Диксън, бяха установили, че е невъзможно да го уловиш в мрежата си. Но Дейзи бе различна.
— Тогава ти му дай име.
— Хубаво е да е двусрично, като в Бонзо, за да му е по-лесно да го разпознава.
Дейзи нямаше никаква представа какви имена се дават на кучетата.
— Как ти се струва Роувър?
— Много популярно. Ръсти може би ще е по-добре.
— Чудесно! — каза тя. — Ще бъде Ръсти.
Кучето с лекота се измъкна от прегръдката й и скочи на земята.
Чарли го хвана. Дейзи си отбеляза, че той има големи ръце.
— Трябва да покажеш на Ръсти, че ти командваш парада — обясни той. — Дръж го здраво и не му разрешавай да скача на земята, докато ти не го кажеш.
И той върна животното в скута й.
— Но той е толкова силен! А пък се и страхувам да не го нараня.
Чарли се усмихна снизходително.
— Не би могла да го нараниш, дори ако се опиташ да го направиш. Дръж каишката здраво — даже малко я усучи, ако трябва — и постави здраво другата си ръка на гърба му.
Дейзи последва инструкциите на Чарли. Кучето усети нарасналата сила в докосването й и остана спокойно, сякаш в очакване да види какво ще последва.
— Кажи му да седне и натисни задната част на тялото му.
— Седни — опита тя.
— Кажи го по-високо, и произнасяй буквата „и“ много отчетливо. Тогава натискай здраво надолу.
— Седни, Ръсти! — повтори тя и го натисна. Той седна.
— Готова си — обясни Чарли.
— Толкова си умен! — Дейзи изпадна във възторг.
Гостенинът й изглеждаше щастлив.
— Просто става дума за това да знаеш какво да правиш — скромно разясни той. — С кучетата винаги трябва да си ясна и решителна. Трябва почти да им лаеш.
Фаркарсън се облегна с доволен вид. Беше доста едър и изпълваше стола. Разговорът за нещо, в което има опит, го отпусна, точно както се беше надявала Дейзи.
Тя му беше позвънила същата сутрин.
— Отчаяна съм! Имам ново кученце и изобщо не мога да се оправя с него. Ще ме посъветваш ли нещо?
— Каква порода е?
— Джак Ръсел териер.
— О, любимите ми кучета — имам три такива!
— Ама че съвпадение!
Както се беше надявала Дейзи, Чарли пожела да я навести и да й помогне за дресирането на животното.
Ева произнесе скептично:
— Наистина ли смяташ, че Чарли е подходящ за теб?
— Шегуваш ли се? — отвърна й домакинята й. — Чарли е един от най-търсените ергени в Бъфало!
Сега изкоментира:
— Обзалагам се, че ще се оправяш наистина добре и с децата.
— А, не мога да кажа.
— Обичаш кучетата, но си твърд с тях. Сигурна съм, че ще действа и при децата.
— Нямам представа — и Чарли смени темата на разговора. — Планираш ли да отиваш в колеж през септември?
— Може и да се запиша в Оукдейл. Това е женски пансион с двегодишен курс. Освен ако…
— Освен ако какво?