Освен ако не се омъжа, помисли си тя, но продължи:
— Не знам. Освен ако не се случи нещо друго.
— Като например?
— Бих искала да видя Англия. Баща ми посети Лондон и се срещна с Уелския принц. Ами ти? Някакви планове?
— Винаги се е предполагало, че ще поема банката на баща си, но вече няма банка. Майка ми има малко пари от семейството й и аз се занимавам с тях, но иначе съм нещо като свободна птица.
— Ти трябва да отглеждаш коне — обясни Дейзи. — Знам, че ще го правиш много добре.
Самата тя бе добър ездач и като по-малка беше печелила награди. Представи си себе си и Чарли в парка, възседнали два сиви коня, и две деца, които ги следват на понита. Картината направо я стопли.
— Обичам конете — продължи Чарли.
— И аз! Искам да отглеждам състезателни коне.
На Дейзи не й се налагаше да изобразява въодушевлението от това. Мечтата й бе да отгледа поколение шампиони. За нея притежателите на състезателни коне бяха истинският световен елит.
— Чистокръвните животни струват много пари — скръбно констатира Чарли.
А Дейзи имаше много пари. Ако Чарли се оженеше за нея, повече нямаше да се тревожи за пари. Тя не го каза, но предположи, че събеседникът й си го мисли, и остави мисълта да виси неизречена във въздуха максимално дълго.
Най-накрая Чарли попита:
— Баща ти наистина ли е наредил да набият ония двама профсъюзни организатори?
— Що за странна идея!
Дейзи не знаеше дали Лев Пешков е извършил нещо такова, но всъщност това не би я изненадало.
— Хората от Ню Йорк, които дошли да оглавят стачката — продължи Чарли. — Настанили са ги в болница. Според Сентинел се сдърпали с лидерите на местния профсъюз, но всички са на мнение, че това е работа на баща ти.
— Никога не говоря за политика — весело му отговори Дейзи. — Кога си взе първото куче?
Чарли се впусна в продължително разказване. Дейзи размишляваше какво да прави по-нататък. „Доведох го“ — мина през ума й — „и го предразположих; вече трябва да го предизвикам.“ Но многозначителното галене на кучето го бе сплашило. Трябваше случаен физически контакт.
— Какво да правя с Ръсти по-нататък? — попита тя, щом Чарли приключи разказа си.
— Научи го да се подчинява — незабавно й отговори той.
— Как се прави?
— Имаш ли кучешки бисквити?
— Да.
Прозорците на кухнята бяха отворени, и Дейзи повиши глас, та прислужницата да я чуе.
— Ела, би ли ми донесла, моля те, кутията кучешки бисквити?
Чарли счупи една от бисквитките и взе кучето в скута си. Задържа парченце в свития си юмрук, остави Ръсти да го подуши, после отвори длан и позволи на кучето да изяде трохите. Взе още едно парче, и то така, че кучето да го види. Стана и постави животното на крака. Ръсти напрегнато загледа стиснатия юмрук на Чарли.
— Ела! — произнесе той и направи няколко крачки.
Кучето го последва.
— Добро момче! — продължи Чарли и даде на Ръсти бисквитата.
— Невероятно! — възхити се Дейзи.
— Много скоро няма да ти трябва бисквита — ще го прави само за едно потупване. Най-накрая ще започне да го прави автоматично.
— Чарли, ти си гений!
Той изглеждаше щастлив. Тя забеляза, че той имаше хубави кафяви очи, точно като на кучето.
— Сега опитай ти.
Тя повтори действията му и постигна същия резултат.
— Виждаш ли? — запита той. — Не е толкова трудно.
Дейзи се засмя възторжено.
— Трябва да започнем бизнес — Фаркарсън и Пешков, треньори на кучета.
— Хубава идея — обади се той и явно беше сериозен.
„Цялата работа се развиваше много добре“, рече си Дейзи.
Отиде до масата и наля две чаши лимонада.
Чарли застана до нея:
— Обикновено съм малко стеснителен с момичетата.
„Без майтап!“, мина през ума й, но устата й остана плътно затворена.
— Но с тебе се разговаря толкова лесно — продължи той. Явно смяташе, че това е някаква щастлива случайност.
Тя подхвана неумело чашата с лимонада и докато я подаваше, разля от течността върху дрехите му.
— О, колко съм непохватна! — проплака Дейзи.
— Нищо работа — изстреля Чарли, но напитката бе намокрила ленения му блейзър и белите памучни панталони. Той извади кърпичка и започна да попива.
— Остави на мен — прекъсна го Дейзи и взе кърпичката от едрата му ръка.
Застана твърде близо до него, та да почисти ревера му. Той замръзна, а тя разбираше, че усеща парфюма й Жан Нате — малко лавандула върху мускусна основа. Нежно забърса с кърпичката предницата на сакото, при все че там нямаше и капка.