— Почти готово — произнесе тя, сякаш съжаляваше, че е трябвало да спре толкова скоро.
После застана на едно коляно, сякаш се молеше пред него. Започна да попива влажните петънца по панталона му с почти недоловима лекота. Щом докосна бедрото му, постави на лицето си израз на съблазнително престорена невинност и погледна нагоре. Той я съзерцаваше омаян и дишаше тежко през отворената си уста.
IV
Уди Дюър нетърпеливо проверяваше дали хлапетата бяха привели в плавателно състояние яхтата Спринтьор — четиридесет и осем футов състезателен кеч, дълъг и тънък като кама. Дейв Рузрок го беше дал за временно ползване на Барабите, клуба на Уди, в който вземаха синовете на безработните от Бъфало на езерото Ери и ги учеха на основите на мореплаването. Синът на сенатора Дюър с удоволствие установи, че въжетата за привързване на дока и фендерите са поставени, платната са скатани, фаловете са отвързани, а останалите въжета са спретнато навити.
Четиринадесетгодишният му брат Чък, година по-малък от него, вече беше на пристанището и се закачаше с две черни хлапета. Непринуденото му държание му позволяваше да общува с всякакви хора. Уди, който искаше да последва баща им в политиката, завиждаше на неангажиращия чар на брат си.
Момчетата бяха само по къси гащета и сандали; и тримата бяха изтъкани от сила и жизненост. Ако носеше апарата си, Уди щеше да ги снима — обичаше фотографията и си беше пригодил тъмна стаичка вкъщи, за да може да проявява и отпечатва снимките си.
Доволен, че оставят Спринтьор в състоянието, в което я бяха заварили сутринта, Уди скочи на дока. Около една дузина момчетии си тръгваха заедно от пристанището — обрулени от вятъра, изгорени от слънцето, приятно уморени от усилията, те се смееха, като изживяваха отново грешките, издънките и шегите от деня.
Пропастта между двамата богати братя и сбирщината бедни момчета бе изчезнала, докато бяха сред водата, всичките заети да контролират яхтата, но отново се появи на паркинга на Яхтклуба на Бъфало. Там стояха един до друг два автомобила — Крайслър Еърфлоу на сенатора Дюър с униформения шофьор зад волана за Уди и Чък; и пикапът Шевролет Роудстър с две дървени скамейки отзад за останалите. Уди се почувства конфузно, докато казваше „довиждане“ и шофьорът отваряше вратата пред него, но на момчетата явно не им пукаше, благодариха и му отвърнаха:
— До следващата събота!
Докато караха по авеню „Делауеър“, Уди започна:
— Беше забавно, макар че не съм сигурен доколко помага.
Чък бе изненадан:
— Защо?
— Е, та ние не помагаме на бащите им да си намерят работа, а това е единственото нещо, което наистина има значение.
— Може и да помогне на синовете да си намерят работа до няколко години.
Бъфало беше пристанищен град — в нормална обстановка имаше хиляди работни места по курсиращите из Големите езера търговски кораби, а и на увеселителните съдове.
— Стига президентът да съумее да задвижи отново икономиката.
Чък вдигна рамене:
— Тогава отивай да работиш за Рузвелт.
— Защо не? Баща ни е работил за Удроу Уилсън.
— Ще си остана при корабоплаването.
Уди погледна часовника си:
— Ще имаме време колкото да се преоблечем за бала.
Щяха да ходят на вечеря с бал в Тенисклуба. Очакването накара сърцето му да бие по-ускорено.
— Искам да бъда в компанията на хора, които имат нежна кожа, тънки гласове и розови рокли.
— Хм — присмехулно изкоментира Чък. — Джоан Рузрок никога не носи розово.
Уди направо се слиса. Беше си мечтал за Джоан по цял ден и нощ в продължение на няколко седмици, но как бе разбрал брат му?
— Какво те кара да мислиш, че…?
— О, я стига — пренебрежително се обади Чък. — Когато тя дойде на плажа в полата за тенис, ти направо загуби ума си. Всички можаха да видят, че си луд по нея. За щастие, тя май не забеляза.
— Защо пък това да е нещо хубаво?
— За Бога, та ти си на петнадесет, а тя е на осемнадесет. Неудобно е! Тя си търси съпруг, а не гимназист.
— О, да, забравих какъв експерт по жените си ти.
Чък се изчерви. Досега не бе имал приятелка:
— Не е нужно да си експерт, та да видиш нещо, което е под носа ти.
Те винаги си говореха така. В това нямаше злоба — просто бяха напълно откровени един с друг; бяха братя, тъй че нямаше нужда от любезности.