На млади години тя била анархистка и все още си оставаше свободолюбива по сърце.
Някои хора пропускаха вечерята и идваха по-късно направо за танците; докато поднасяха десерта на Дюърови, прииждаха още гости. Уди се озърташе за Джоан. В съседната зала оркестърът започна Континентал — хит от миналата година.
Не можеше да каже какво в нея го е привлякло толкова. Повечето хора не биха я определили като голяма красавица, въпреки че определено беше забележителна. Приличаше на някоя царица на древните ацтеки — с високи скули и с орловия нос на баща си Дейв. Имаше гъста черна коса и кожа с маслинова отсянка — несъмнено заради персийските си предци. В нея имаше някаква всепоглъщаща напрегнатост — затова Уди копнееше да я опознае по-добре, да я накара да се отпусне и да я чуе как говори тихо за незначителни неща. Усещаше, че силното й присъствие показва способност за изпитване на дълбока страст. Тогава си каза: „Е, кой претендира да е експерт по женската част?“
— Търсиш ли някого, Уди? — баба му не пропускаше почти нищо.
Чък се изкикоти нарочно.
— Просто се питам кой ли ще дойде за танците — небрежно отвърна Уди, но се изчерви.
Още не я бе забелязал, когато майка му стана и те напуснаха масата. Безутешен, той отиде в балната зала под звуците на Лунен блясък на Бени Гудман — и там беше Джоан; явно е дошла, докато той не е гледал. Уди бе окрилен.
Джоан носеше сребристосива копринена рокля с проста кройка и остро деколте, която подчертаваше фигурата й. Тя беше страхотна и в полата за тенис, която разкриваше дългите й кафяви крака; това бе още по-предизвикателно. Докато се носеше грациозно и уверено из залата, гърлото на Уди пресъхна.
Той се насочи към нея, но балната зала се бе изпълнила и той изведнъж стана дразнещо популярен — всеки искаше да си поговори с него. Пробивайки си път през тълпата, с изненада видя скучния Чарли Фаркарсън да танцува с жизнената Дейзи Пешкова. Не можеше да си спомни да е виждал Чарли да танцува с някого, особено с хубавица като Дейзи. Какво ли бе сторила, за да го извади от черупката му?
Когато достигна Джоан, тя беше в най-отдалечения от оркестъра край на залата и за негово разочарование бе затънала в спор с няколко момчета, с четири-пет години по-големи от него. За щастие, беше по-висок от повечето от тях, та разликата не биеше толкова на очи. Всички държаха чаши с кола, но Уди можа да подуши уиски — някой трябва да носеше плоско шише в джоба си.
Присъедини се към тях и чу думите на Виктор Диксън:
— Никой не одобрява линчуването, но трябва да разбереш проблемите, които имат хората в Юга.
Уди знаеше, че сенаторът Вагнер е съставил законопроект за наказване на шерифите, които позволяват линчувания — но президентът Рузвелт отказа да го подкрепи.
Джоан бе вбесена.
— Как можеш да говориш така, Виктор? Линчуването е убийство! Не трябва да разбираме проблемите им, трябва да ги спрем да не убиват хора!
Уди с удоволствие разбра колко много Джоан споделя политическите му убеждения, но за съжаление моментът не бе подходящ да я покани на танц.
— Не става, мила ми Джоан — отвърна й Виктор. — Негрите от Юга всъщност не са цивилизовани.
„Може и да съм млад и неопитен,“ — помисли си Уди — „но не бих допуснал грешката да говоря толкова снизходително с нея.“
— Нецивилизовани са хората, които извършват линчуванията! — възрази тя.
Уди реши, че е настъпил мигът да се намеси в спора.
— Джоан е права — произнесе той. Говореше с по-плътен глас, за да звучи като по-голям човек.
— Имало е линчуване в родния град на Джо и Бети, нашите прислужници, които са отгледали мен и брат ми от бебешка възраст. Братовчедът на Бети бил съблечен гол и опърлен с горелка пред очите на тълпата. После го обесили.
Виктор го изгледа ядно, разсърден на това хлапе, което отклонява вниманието на Джоан, но останалите го слушаха с израз на отвратен интерес.
— Не ме интересува какво престъпление е извършил — каза Уди. — Белите, които са извършили това нещо, са диваци.
Виктор го контрира:
— Любимият ти президент Рузвелт не подкрепи законопроекта срещу линчуването, нали?
— Не, и това е голямо разочарование — отвърна Уди. — Знам защо е направил така — страхувал се е, че ядосаните южни конгресмени ще си го върнат, като саботират Новия курс. Независимо от това, щеше ми се да им каже да вървят по дяволите.
— Какво знаеш ти? Та ти си дете — бе реакцията на Виктор. Той извади едно плоско сребърно шише от джоба на сакото и допълни чашата си.