1
Въведение
Фийгълски речник, адаптиран за хора с деликатна чувствителност
(недовършен труд на мис Проницателина Тик)
Бабаяга: вещица, независимо от възрастта и.
Бабоягуване: всичко правено от вещица.
Бабушкера: възрастна жена.
Бабаяга на сите бабияги: Много важна вещица.
Вай-вай: възклицание при отчаяние.
Големанци: човешки същества.
Гонагъл: Клановият бард, изкусен в свирня, пеене, стихоплетство и
разказвачество.
Да се сговняеш: Ами, деликатно казано... да си много, ама много изплашен.
Такова нещо.
Кекавела: Слабак.
Келда: Жената оглавяваща клана и, след някое време, майка на повечето от
членовете му. Фийгълските бебета са много малки и една келда в течение на
живота си ражда стотици.
Кривънци! : възклицание подходящо за всякакви случаи, със значения от „Леле
мале!” до „Току що си изпуснах нервите и ще стане една.” Налаганье на клетва: даване на много важно поръчение, подкрепено с традиция
и магия. Не е нито бой нито псуване.
Натрескан: увериха ме, че това значело „уморен”.
Никаквец: непотребна личност
Окесия: Кожена кесия, която Фийгълите окесват отпред на колана си и в която
държат ценностите си и недоядената си храна, любопитни насекоми, полезни
клечки, късметлийска мръсотия и т.н. Ровенето в нечия окесия не е
препоръчително.
Парище: Среща се само в големите планински Фийгълски могили, където има
достатъчно вода за регулярно къпане. Това е нещо като сауна. Фийгълите от
Варовитище по-скоро разчитат на факта, че не може безкрайно да се цапаш, понеже по някое време мръсотията ще почне да си пада от теб сама.
Последнио свет: Фийгълите вярват, че са мъртви. Този свят е толкова хубав, че
те няма как да не са били страшно добрички в предишния си живот, така че са
дошли тук след смъртта си. Това, което изглежда като смърт тук е просто
завръщане в Последнио Свет, който според техните вярвания е доста скучен.
Потайнювки: тайни.
2
Специално овче средство: За най-голямо мое съжаление, трябва да се каже, че
това вероятно е нелегално произведен високоградусен алкохол. Никой не знае, какво общо има с овцете, но казват, че капка от него се отразявала добре на
овчарите в студени зимни нощи, а на Фийгъли по всяко време. Не правете това
вкъщи.
У време оно: Много отдавна.
Умрем си: Отчаяно желая нещо, примерно „умрем си за чаша чай”.
Чапкънин: общо взето неприятна личност.
Шашкънин: наистина неприятна личност.
Ягнища: рунтави неща, пасящи трева и блеещи. Лесно е да се объркат с
„огнища”.
Глава Първа
Големият сняг
Когато дойде бурята, тя връхлетя хълмовете със страшна тежест.
Цяло небе не стигаше да побере толкова сняг, а понеже небето не го
побираше, снегът валеше ли валеше като бяла стена.
Пряспа се беше натрупала там, където само допреди няколко часа
навръх една древна могила бяха расли няколко трънки. Миналата година
по това време тук бяха цъвтяли ранни иглики. Сега обаче нямаше друго
освен сняг. Част от снега се размърда. Буца колкото ябълка се надигна и
из-под нея изригна пушек. Ръка не по-голяма от заешка лапичка отвя дима.
Едно много малко, но пък много ядосано синьо лице със снежната буца все
още кацнала отгоре му, огледа внезапно настъпилата околовръст бяла
пустош.
- Ох, кривънци! - размрънка се то - Видиш ли го туй, бе? Оно е
Зимеделска работа! Ма тоя ми ти шашкънин от „не” не разбира, бе!
Още няколко снежни буци бидоха изблъскани и се показаха още
глави.
- Леле, вай-вай-вай! - рече една от тях - Он пак ми намери големата
мънечка бабаяга!
Първата глава се извърна към втората:
- Прост Уили?
- Да, Роб?
- Не ти ли рехох я да ми престанеш с туй ми ти пусто вайкане?
- Епа да, Роб, рече ми, - отговори главата, към която се бяха
обърнали като към Прост Уили.
- Епа оти тогаз па го стори?
3
- Прощавай, бе Роб, оно некак само ми излезна.
- Eпа разочароваш ме, бе.